“Настоящето като че ли не съществуваше за него. Борис или се луташе в миналото, приписвайки неуспехите си на чуждите грешки, на обвързването си с Теа, на раждането на Александра, или търсеше по-бързо пристигането на новия месец, новата година, пенсионирането на баща си.”