Преводът – лица и маски, книга 2 Quotes

“Това е една тежка и прекрасна професия, но тя е много самотна. Общуването с големите духове, докато превеждаш, те прави по принуждение самотен, не усещаш как сам започваш да отбягваш хората, защото как иначе би проникнал в най-съкровената същина на автора? А когато общуваш с автори със силна интуиция и прозрения, ставаш неминуемо взискателен и донякъде „високомерен“ – просто мярката ти към околните се повишава и понякога ставаш дори нетърпим.

(Жени Божилова)”
― Емил Басат, Преводът – лица и маски, книга 2

“Спомням си, че в СПБ имахме една група, която се наричаше „SOS”, имаше и списък на хора, готови да отговарят на конкретни въпроси по различни теми. Аз съм луда на тема справки и когато не мога да намеря нещо, се обаждам или на Димитри, или на Кръстан, или на Тодор. Освен тях в този списък имаше например археолог, физик, химик, свещеник, бяха си оставили телефоните и всеки можеше да се обади с конкретен въпрос към тях. Това беше голяма помощ. В тази група влизаха и невероятните Сергей Влахов и Сидер Флорин.

(Жени Божилова)”
― Емил Басат, Преводът – лица и маски, книга 2

“Превеждайки „Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри, имах чувството, че отивам на любовна среща. Преводачът трябва да потисне всичко лично и да „влезе“ в автора, в кожата му, в порите му. Един добър превод се усеща още от първите редове. В работата ми като редактор си изработих усет за това дали от преводача, ако ми е първа книга, ще стане истински отдаден на превода човек, или имам работа със занаятчия, който иска само да печели.“
(Жени Божилова)”
― Емил Басат, Преводът – лица и маски, книга 2

“За мен Жени Божилова бе една от „голямата четворка“ – тя, Кръстан Дянков, Тодор Вълчев и Димитри Иванов.”
― Емил Басат, Преводът – лица и маски, книга 2

“Ето например Владимир Набоков – толкова е различен. Силно впечатление ми направи малкият му роман „Покана за екзекуция“, един от първите, посветен на хранителната среда на фашизма. Наскоро преведох едно мъничко романче, „Пнин“ – за руснак, преподавател в Америка – пак от Набоков, отново великолепна творба. Набоков си остава за мен все пак загадка. Мисля си, че съм се добрала до нещо – от една страна, от друга страна – мъчно се прониква в същността на такъв автор, който винаги е поставял преграда между себе си и останалия свят. Преводачът, който работи върху негови текстове, трябва да постигне авторовото своеобразие – Набоков използва често не основното значение на думата, търси нюанс, на всичкото отгоре прозата му е ритмична – задължително е ритъмът да остане.
(Пенка Кънева)”
― Емил Басат, Преводът – лица и маски, книга 2