“Ето например Владимир Набоков – толкова е различен. Силно впечатление ми направи малкият му роман „Покана за екзекуция“, един от първите, посветен на хранителната среда на фашизма. Наскоро преведох едно мъничко романче, „Пнин“ – за руснак, преподавател в Америка – пак от Набоков, отново великолепна творба. Набоков си остава за мен все пак загадка. Мисля си, че съм се добрала до нещо – от една страна, от друга страна – мъчно се прониква в същността на такъв автор, който винаги е поставял преграда между себе си и останалия свят. Преводачът, който работи върху негови текстове, трябва да постигне авторовото своеобразие – Набоков използва често не основното значение на думата, търси нюанс, на всичкото отгоре прозата му е ритмична – задължително е ритъмът да остане.
(Пенка Кънева)”