Земя за прицел Quotes

“Във всеки българин се криеше една всеизгаряща тайна страст, страстта към внезапното забогатяване. Тя поразяваше целия му здрав смисъл, реалистичност и разум. Затова може би имаше толкова много иманяри сред българския народ. Възможността да откриеш, без да си се трудил, съкровище, и то в златни пари, поставени в огромна делва и заровени в земята, ги подлудяваше. И вярваха в съществованието на това имане повече, отколкото в собствените си сили!...”
― Свобода Бъчварова, Земя за прицел

“Но затова пък каква мания за величие! А и в обикновения българин тая мания е умопомрачителна!... Сложете последното българско говедо за министър-председател на Англия? И какво? Съвсем няма да се уплаши! Нито от отговорност, нито, че няма понятие как се управлява, а ще тресне юмрук по софрата и ще изреве: "Видяхте ли, бе! Най-сетне ме оцениха!”
― Свобода Бъчварова, Земя за прицел

“— Братко мой, едно нещо отдавна съм разбрал, че човек не бива да сдържа и задушава миговете на щастие, когато нахлуват в сърцето му. Те и без това са рядко… Слуша ти се страстно музика, до сълзи се трогваш от нея!… Слушай я! Обичаш някого искрено и честно — няма нужда да се срамуваш от това, да сдържаш, да отлагаш за по-подходящо време радостта си! Тя може и да не се върне… Позволи на душата си да изживей тия сладостни мигове!… Иначе постепенно ще я парализираш, ще я изсушиш и тя ще стане чувствителна само към глад, към студ и още нещо…”
― Свобода Бъчварова, Земя за прицел

“Но Борис беше млад и не знаеше, че компромисът със съвестта не се случва само при него или където и да било по света. А е във всекидневния живот, във всекидневните решения, които човек взима. Защото компромисът е отражение в човешкото съзнание на реално съществуващата случайност в битието. Той е заложен в невъзможността да предвидиш всички обстоятелства. Но Борис дълбоко вярваше в човешкия разум, в неговите неизмерими простори и затова тая слабост го унижаваше, противоречеше на всичко, каквото той бе изградил в себе си, и на всичко, каквото искаше да бъде!... И той реши никому да не разказва преживяното. Утешаваше се, че с времето всичко ще улегне, и този болезнен, срамен спомен ще изчезне. По-нататък ще може с други очи да го погледне, тогава, когато целта ще е вече оправдала средствата. Защото все пак той се беше намесил в играта, за да помогне на революцията, на свободата на един народ!... Но дали тази цел наистина оправдаваше средствата, с които се постигаше?... Трябваше ли в едно идеално дело да се намесват хора с нечисти ръце като Стоев, като Захариас, като Щерн, а не на последно място и като него самият?... И така, младият Борис се сблъска за първи път с противоречието, че целта оправдава средствата, и щеше да се сблъсква през целия си съзнателен живот, да приема или отхвърля тази толкова човешка и затова толкова мъчителна дилема, еднакво убеден и неубеден в различните периоди от съществованието си до смъртта. Но сега, докато крачеше по булеварда и разсъждаваше, без да забелязва нищо наоколо, реши никога, за нищо на тоя свят да не оставя компромисът да ръководи волята му!”
― Свобода Бъчварова, Земя за прицел

“На човек са нужни само пет неща, които не е трудно да получи: хляб, да яде, покрив, за да не го вали дъжд и сняг, дрехи - да се предпази от суда, работа, за да се уважава, и култура, за да помни, че преди всичко е дух, а не материя!... Кажете ми, кои от тия неща ти позволява буржоазията да имаш? Тя е готова да отнеме последното късче на сирачето! Разбира се, има разлика между буржоазия и буржоазия. Тук, в Швейцария, знаят, че магаре с камъни не се храни! Но така ли е у нас? Там буржоазията унищожава всичко! унищожава горите, природните богатства, готова е да теслими България за бучка захар на който и да е! Нацията гладува, изражда се. Населението започва да намалява. От най-голяма нация на Балканския полуостров в скоро време ще се превърнем в най-малката! Защото нашият чорбаджия е мелез между вълк и синя. Всичко изяжда, а каквото не може - издушва, и все е гладен! За нашия чорбаджия не важи правилото, което имат християнските народи - яж, но дай и на другия да яде! Не му взимай всичко! А и нашият политик е същият! Щом дойде на власт, иска да заграби всичко, да се наплюска! За него няма нищо трансцедентално! Той се ражда с чувството, че вечно ще живее.”
― Свобода Бъчварова, Земя за прицел

“Младият човек бе все още във възрастта, когато не искаше да се раздели с въображаемата представа, че вселената е създадена заради него. В душата му бушуваше неудържимият стремеж към славата — едно понятие, въведено от древните римляни, смътно, неопределено, но толкова примамливо, че хората не можеха да се откажат от него. Това бе единственото нещо в света, заради което заслужаваше да се живее, защото постигането на тоя стремеж, те правеше безсмъртен. Тогава всичко каквото вършиш, има смисъл.”
― Свобода Бъчварова, Земя за прицел