Letters from England Quotes

“… Англия почти по всичко се различава от континента, като се започне от тревата и бръшляна и се свърши с университета и парламента.”
― Karel Čapek, Letters from England

“„Друго нещо, което прави впечатление на пътешественика в Англия, са английските тревни площи – не само зелени и гъсти като никъде другаде по света, но по тях е разрешено и да се ходи свободно. Предполагам, че Англия е станала земя на свободата за това, защото там е разрешено да се гази по тревните площи. Може би затова в историята на Англия е имало толкова малко революции, защото британците са могли да задоволяват непрекъснато инстинкта си за свобода само с ходене по поляните. Не смятам за изключено дори и това, че Британия е започнала да владее вълните, защото си е представяла морето като голяма затревена площ, по която всеки е свободен да се отправя в каквато посока си иска.”
― Karel Čapek, Letters from England

“Срещал съм пътуващи англичани например в Севиля, в Джирдженти или в Перуджа; където и да се намират, те носят със себе си, в своите навици и възгледи късче от Англия, така както бедуинът носи със себе си молитвеното килимче, и не са в състояние да излязат от нея. Имам смътното подозрение, че по този начин е възникнала Британската империя: някакъв британец е слязъл на непознат бряг и там е основал игрището за голф, английската неделя, търговията, топлата вода и къщата със зидана камина. Навсякъде, където се установи англичанинът, възниква английски остров. Пътуващите англичани са амбулантни английски острови. Понякога това важи и за британската политика, но това е, както казва мистър Киплинг, друг разказ.”
― Karel Čapek, Letters from England

“Nevím ani proč, ale tato střízlivá Anglie mi připadá nejpohádkovější a nejromantičtější ze všech zemí, které jsem viděl. Snad je to pro ty staré stromy. Nebo ne: to asi dělají trávníky. To dělá to, že se tady chodí po lukách místo po cestičkách. My ostatní si troufáme chodit jen po cestách a pěšinách; to má jistě ohromný vliv na náš duševní život. Když jsem viděl prvního gentlemana brouzdat se po trávníku v Hampton Parku, myslil jsem, že je to pohádkový tvor, ačkoli měl cylindr; čekal jsem, že pojede do Kingstonu na jelenu nebo že začne tančit, nebo že na něj přijde zahradník a strašně mu vynadá. Nestalo se nic, a konečně i já jsem se odvážil pustit se rovnou přes louku k onomu dubu křemeláku, který stojí na začátku tohoto listu na krásném palouku. Nestalo se nic dál; ale nikdy jsem neměl pocit tak neomezené svobody jako v tomto okamžiku. Je to velmi zvláštní: tady patrně člověk neplatí za škodné zvíře. Tady není o něm ponuré mínění, že pod jeho kopyty tráva neroste. Tady má právo jít po louce, jako by byl rusalka nebo velkostatkář. Myslím, že to má značný vliv na jeho povahu a světový názor. Otvírá to zázračnou možnost jít jinudy než cestou a přitom sebe sama nepovažovat za škodnou, rošťáka nebo anarchistu.”
― Karel Čapek, Letters from England