Concert în memoria unui înger Quotes

“Животът на всеки от нас е съставен тъй, че погледът, който хвърляме към него, го прави ужасен или прекрасен. Едни и същи събития могат да бъдат разчетени като успех или като катастрофа.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Concerto à la mémoire d'un ange

“W wieku dwudziestu lat jesteśmy tym, co uczyniło z nas wykształcenie, ale już około czterdziestu- tym, co powstało w wyniku własnych wyborów, jeżeli takich dokonaliśmy.
Młody człowiek staje się takim dorosłym, jakiego chciało jego dzieciństwo. Zaś człowiek dojrzały jest dzieckiem młodego człowieka.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Trucicielka

“Or ce que Chris n’avait pas prévu, c’est que l’inverse arrive également : qu’un homme bien devienne une ordure. S’il y a des rédemptions, il y a aussi des damnations. Et elles sont toujours volontaires. Quand un accident introduit une cassure dans leur existence, les hommes réagissent diversement, Axel s’était enfermé dans le dégoût cynique de l’humanité, Chris ouvert à l’amour des autres.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Trucicielka

“Съществуват съдби като свещени книги: единствено четенето им придава смисъл. Затворената книга остава няма и ще проговори чак когато бъде отворена, а езикът, който ще използва, ще бъде този на човека, който се навежда над нея, оцветен от неговите очаквания, желания, въжделения, натрапливи идеи, гняв и безпокойство. Фактите са като изреченията в една книга, нямат смисъл сами по себе си, а само смисъла, който им придаваме.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Trucicielka

“Формата понякога спасява. Когато съществува заплаха от безпорядък, единствено привидностите ни пречат да пропаднем в хаоса, привидностите са силни, те се държат една друга, а държат и нас.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Concerto à la mémoire d'un ange

“Кога се превръщаме в онзи, който трябва да бъдем? В младостта си или по-късно? Като юноши, въпреки даденостите на интелекта и темперамента, в голяма степен сме изградени от възпитанието, от средата, от нашите родители; като възрастни се градим от изборите, които правим. Ако той, Крис, някога беше амбициозен, опортюнист, борбен, то бе под натиска на майка му, една самотна жена, която искаше синът й да успее вместо нея. За да не разочарова нейната обич, той трябваше да блести, да се бие, да побеждава. Ако майка му бе отхвърлена от бащата на Крис, то според нея бе, защото той не я беше сметнал достатъчно шик за него! От дистанцията на времето, Крис преценяваше, че родителят му се бе показал просто несъзнателен егоист, обикновен мръсник. Самият той на двайсет години, при завръщането си от Тайланд, бе имал късмета да успее да изгради дига пред майчиния натиск и престъпното му лекомислие спрямо Алекс му бе показало, че върви по грешен път, тъй че бе започнал отначало с други ценности. Но онова, което Крис не бе предвидил, бе, че се случва и обратното: порядъчен човек да се превърне в измет. Ако има изкупление, то има и проклятие. И то винаги е доброволно. Когато някакъв нещастен случай пропука техния живот, хората реагират по различен начин. Аксел се бе затворил в цинично отвращение от всичко човешко, а Крис се бе отворил за обичта към другите.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Concerto to the Memory of an Angel

“На деветнайсет той бе натрупал медали, награди, лауреатства, бе онова, което се нарича конкурсен кон, и излизаше победител от всякакви капани за виртуози, било то Лист или Рахманинов, но изправен пред това чудо – Аксел – той си даваше сметка, че печели награди благодарение на стръвта и на труда си. Крис знаеше само това, което се учи, а Аксел знаеше онова, което не се учи. На сцената като солист не стига само да свириш правилно, трябва да свириш правдиво; естествено Аксел свиреше правдиво, а Крис успяваше само с учене, отражение и подражание.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Concerto to the Memory of an Angel

“Млад свещеник свиреше на хармониума.
Притежаваше чиста и непристойна хубост. Сам в кораба на църквата, с бледа, сякаш напудрена кожа и устни, очертани във формата на целувка, той бе лъчист, облян от златистна светлина, която съучастнически струеше от стоклописите до плещите му.
По-светъл от олтара и по-примамлив от Христос на кръста, извор на божествените звуци, които се виеха към сводовете, той се бе превърнал в сърцевина на църквата.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Trucicielka

“Когато една книга е завършена, започва нейният живот.
От тази вечер нататък, вече не съм неин автор. Оттук-нататък нейни автори ще бъдат читателите...
Волтер казваше, че най-добрите книги са онези, които са написани поне наполовина от въображението на читателя.
Подписвам се под неговата идея, но дълбоко в себе си винаги съм искал да добавя: ако читателят е талантлив...
*Уточнение: ако читателят евентуално е по-талантлив от мен, това никак не ме притеснява. Напротив.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Concerto to the Memory of an Angel

“Съществуват съдби като свещени книги: единствено четенето им придава смисъл. Затворената книга остава няма и ще проговори чак когато бъде отворена, а езикът, който ще използва, ще бъде този на човека, който се навежда над нея, оцветен от неговите очаквания, желания, въжделения, натрапливи идеи, гняв и безпокойство. Фактите са като изреченията в една книга, нямат смисъл сами по себе си, а само смисъла, който им придаване. Катрин бе искрена, когато бе обичала Анри, и искрена, когато го бе мразила, всеки път тя бе преподреждала миналото според онова, което бе усещала в настоящето. На прага на смъртта, в нея отново бе надделяла любовта; тъй че тайната златна нишка, която пришиваше едно към друго събитията на живота им и превърнала се в нишка на писането, бе нишката на любовта.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Concerto to the Memory of an Angel

“Кога се превръщаме в онези, които трябва да бъдем? В младостта си или по-късно? Като юноши, въпреки даденостите на интелекта и темперамента, в голяма степен сме изградени от възпитанието си, от средата, от нашите родители; като възрастни се градим от изборите, които правим.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Trucicielka