“Съществуват съдби като свещени книги: единствено четенето им придава смисъл. Затворената книга остава няма и ще проговори чак когато бъде отворена, а езикът, който ще използва, ще бъде този на човека, който се навежда над нея, оцветен от неговите очаквания, желания, въжделения, натрапливи идеи, гняв и безпокойство. Фактите са като изреченията в една книга, нямат смисъл сами по себе си, а само смисъла, който им придаване. Катрин бе искрена, когато бе обичала Анри, и искрена, когато го бе мразила, всеки път тя бе преподреждала миналото според онова, което бе усещала в настоящето. На прага на смъртта, в нея отново бе надделяла любовта; тъй че тайната златна нишка, която пришиваше едно към друго събитията на живота им и превърнала се в нишка на писането, бе нишката на любовта.”