Enigma Quotes

“Любовта вероятно е най-сериозната от всички илюзии, болест, която ни сграбчва отвътре, но не можем да се лишим от нея. Докато вървях, се чудех дали има заместител на човешката любов. Дали човек може да усети същата радост, разгръщайки се напълно в обичта към литературата, музиката или поезията? Дали човек може да пламти в същия огън? Можеше ли да не е във вечно очакване? Представях си как единствено сътворението може да носи такава радост.”
― Antoni Casas Ros, Enigma

“Birkaç hafta, birkaç ay mutlu olmak neden mümkün olmasın?... belki de daha fazlası... Her şey sınırı fazla zorlamamaya bağlı ve bu sabah her şeye erişebilirim gibi geliyor bana. Buna neredeyse eminim. En koyu karamsarlıktan umuda nasıl geçildiğini görmek ilginç." Sayfa 99”
― Antoni Casas Ros, Enigma

“Жените не са като мъжете, те могат да обичат всяка форма. По-малко са склонни към отвращение. Привличането за тях започва от вътрешното и когато същността на един мъж ги трогне, формата става вторична и дори, така е при мен, формата ти може да бъде израз на твоята вътрешна красота. За мъжете е по-тежко,. Те все боят. Красотата толкова ги успокоява, че липсата на вътрешна същност не ги отблъсква.”
― Antoni Casas Ros, Enigma

“Облякох си светли дрехи, за да прикрия по-сполучливо черната си душа.”
― Antoni Casas Ros, Enigma

“Има някакво съзвучие между белотата на кожата ѝ, изяществото на походката ѝ и сребристата утринна светлина. Тя се промъква като котка и черните ѝ коси оставят следа във влажния въздух.”
― Antoni Casas Ros, Enigma

“Отвори очи, обърна поглед към мен и дясната му ръка погали дясната ми гръд. Имаше нещо детско в погледа му. Едно изражение, което никога не бях виждала у него. Сигурно му се струваше, че сънува, а пък можеше да докосне реалността по кожата ми и по златистата влага в очите ми. Доста дълго мълча и ме притиска силно, силно. Струваше ми се, че се опитва да отпечата тялото ми върху своето, за да запази белег от него.”
― Antoni Casas Ros, Enigma

“Да вървя или да плувам векове наред, без да страдам от липсата на любов, без да се боя, че ще бъда изоставена, така си представях старостта. Живот, изпълнен като узрял плод. Бях срещала хора, които излъчваха такава сила. Виждах го в погледите им.”
― Antoni Casas Ros, Enigma

“Вътрешното ѝ безмълвие се четеше като стих.”
― Antoni Casas Ros, Enigma

“Обучението по литература ми се струва най-добрият начин да хвърлиш страстта си през прозореца.”
― Antoni Casas Ros, Enigma

“Всеки ден работех по петнайсет часа, но често и до по-късно, защото страстта не пресмята. Ден след ден се научавах все по-добре да разбирам този странен подвид на Хомо сапиенс, който са писателите. Следобед тонът се повишаваше и присъствах на вълнуващи разговори. Възхищавах се на разюздания им егоизъм, на надменността им, на арогантността им, на желанието им да блеснат дори в очите на Лусия.”
― Antoni Casas Ros, Enigma

“Между нас съществуваше онова неуловимо съглашение, което не се нуждаеше от думи, като при музикантите, които дълго са свирили заедно.”
― Antoni Casas Ros, Enigma