“Всеки ден работех по петнайсет часа, но често и до по-късно, защото страстта не пресмята. Ден след ден се научавах все по-добре да разбирам този странен подвид на Хомо сапиенс, който са писателите. Следобед тонът се повишаваше и присъствах на вълнуващи разговори. Възхищавах се на разюздания им егоизъм, на надменността им, на арогантността им, на желанието им да блеснат дори в очите на Лусия.”