Rokhsara’s Reviews > Три ябълки паднаха от небето > Status Update

твърде дълго растяхме

твърде дълго се учехме да отделяме зърното от плявата

най-голямата болка е да не можеш да прегърнеш онези, които не са успели да те дочакат

и ето какво исках да кажа

най-голямата болка е от това, че градовете умират точно в деня, когато ги напускаме — за малко или завинаги,

те залостват с всички катанци, задръстват се с прах и пепел, превръщат се в мараня, в мираж,

и ние — блудните синове и дъщери — хукваме, втурваме се презглава назад, надпреварваме се със сърцето си

натам, където отдавна вече няма никого

... животът — това са кръговете, които капките дъжд оставят по водата, и каквото и да се случи, то е отражение на онова, което е било преди, само че на никого не му е дадено да ги разчете...

... Воске не знаеше нищо за широкия свят, тя си имаше свой свят, съвсем мъничък, имаше иззидан от камък дом, изсъхнала ябълка, трийсетина старци и един параклис, където на празник свещникът идваше отдалеч да отслужва служби, плътна стена, която защитаваше от лавини и свлачища източния край на селото, докато западният бе хлътнал безвъзвратно в пропастта, един-единствен път за долината...

... цял ден се губи в ковачницата, а вечерта донесе неумело изкована роза — първото цвете, което беше измайсторил за дългогодишната си работа като ковач.

— Не мога като теб, с думи — призна си и се запъна, понеже не знаеше как да завърши мисълта си.
— И затова си решил да изковеш чувствата си от метал ли? — притече му се на помощ тя.
— Да.

— Да ти призная, я държа (медната кана) не заради красотата, а като спомен от хората, които съм познавала...

Ако не си свикнал, всяка храна ти се струва невкусна.

... светът е малък, а ние сме големи, макар и от глупост цял живот да смятаме, че е обратното.

Всяко изпитание отклонява по някоя беда.
Смятай, че ти се е разминало нещо лошо.

На някои им стига и кокалче, за да са щастливи...