Georgi Kumanov’s Reviews > Сянката на вятъра > Status Update

Спомняй си за мен, Даниел, ако ще и да е скришом в някой ъгъл. Не ме оставяй да си отида.

От всички неща, които е написал Жулиан, винаги съм чувствала най-близко до сърцето си това, че продължаваме да живеем дотогава, докато някой ни помни.

Ние, хората, сме готови да повярваме на какво ли не, само не и на истината.

Хората на Фумеро никога не престават да мразят. В тяхната ненавист няма никакъв смисъл, никаква логика; те мразят така естествено, както дишат.

Годините обаче минаваха в мир. Колкото по-безсъдържателно е времето, толкова по-бързо тече. Безсмисленият живот профучава покрай тебе като влак, който не спира на твоята гара.

Нямаше чисти ръце, нито невинни погледи. Всички, които бяхме там, всички без изключение, ще отнесем тази тайна в гроба си.

-Какво му е?
-Бих могъл да ви кажа, че сърцето му не е наред, но всъщност самотата е това, което го убива. Спомените са по-лоши и от куршуми.

Дълго се гледали мълчаливо; всеки долавял раните, които животът бил нанесъл на другия.

Призракът на войната вече се усещаше във въздуха. Страната вонеше на страх.