Georgi Kumanov’s Reviews > Сянката на вятъра > Status Update

Хората на Фумеро никога не престават да мразят. В тяхната ненавист няма никакъв смисъл, никаква логика; те мразят така естествено, както дишат.

Годините обаче минаваха в мир. Колкото по-безсъдържателно е времето, толкова по-бързо тече. Безсмисленият живот профучава покрай тебе като влак, който не спира на твоята гара.

Нямаше чисти ръце, нито невинни погледи. Всички, които бяхме там, всички без изключение, ще отнесем тази тайна в гроба си.

-Какво му е?
-Бих могъл да ви кажа, че сърцето му не е наред, но всъщност самотата е това, което го убива. Спомените са по-лоши и от куршуми.

Дълго се гледали мълчаливо; всеки долавял раните, които животът бил нанесъл на другия.

Призракът на войната вече се усещаше във въздуха. Страната вонеше на страх.

Загледах се след нея, докато се отдалечаваше по улицата, и тогава разбрах, че Жулиан никога няма да бъде мой, че съм го изгубила, преди да го притежавам.

Дъждът ми отне сълзите и аз си тръгнах, придружаван само от него.

Никой не съчувства на един измамник както онзи, който се намира в неговото положение.