Status Updates From In Memory of Memory

Передумала предлагать книгу в книжный клуб за 30 страниц

“You worry too much. What if the Germans do invade. They won’t stay for long. And then the English will come in their stead, and we’ll all be reading Dickens. And anyone who doesn’t want to won’t have to.”[...] People read and reread his novels, and read them aloud to children, particularly Great Expectations with its ice-cold house and its wedding cake overhung with cobwebs...

Оставям я за момента. Има интересни моменти, но като цяло ми е скучно това детайлно ровене на еврейските потомци в миналото. Сякаш авторката не може да се намери и чрез писането на измислени, събрани, доизмислени и т.н. истории търси смисъл. Какъв? Вероятно да излекува душата си. Но защо толкова дълго и протяжно?

Оставям я за момента. Има интересни моменти, но като цяло ми е скучно това детайлно ровене на еврейските потомци в миналото. Сякаш авторката не може да се намери и чрез писането на измислени, събрани, доизмислени и т.н. истории търси смисъл. Какъв? Не ме интересува. Размислите за ланския сняг не са моето.

only one chapter in and i already love it

Lost in the beauty of this book.

Мъчна, тегава и претенциозна за четене книга...вероятно ще я оставя за някакъв момент по-нататък.

Мисля да си дам почивка тук. Трудна е за храносмилане

“There’s a memorial in Moscow.. the Solovetsky Stone, brought from..one of the very first Soviet prison camps..Every year in Autumn there is a special day when people gather..[and are] given a little square of paper with the name, surname and profession of a person who was executed during the years of Communist Terror. Then they line up to approach the Stone in order to say these names aloud.”

An accompaniment of the novels, poems, treatises, paintings, and film referenced in Stepanova's work would necessitate a second volume. Such a collection at hand would be worth it.

The detailed discussion of Rembrandt's many self portraits with a contrasted with today's ubiquitous selfie is thought-provoking.

Very much enjoying this book so far which brought a short Helga Landauer film, Diversions to my attention. 15 minutes. Collected film clips, maybe home movies? They are moments memorialized, preserved for memory. What are they to us who do not know these people or the context of the filming?

This is what Stepnova's book is exploring - what happens to memories?

Som sagt en segläst bok. Men jag vill läsa ut den. Tänker att jag ska läsa ut den nu på sju dagar, så omkring 30 sidor per dag. För sen går lånetiden ut och jag har redan lånat om typ sex gånger...

Den här är långsamläst - jag ska inte säga tungläst, men det är så mycket intellektuella tankar och associationer till så många olika saker att jag ibland får läsa om varje sida två gånger för att förstå. Och ändå så intressant och jag får en bredare allmänbildning på köpet...

jag vet inte vad jag ska göra. läsa ut och bli tom? minnet tittar oss i ansiktet. Stepanova har precis tittat den höstfuktiga skogen i minnet. hon har precis berättat och Cornell och schatullen. hon har precis berättat om belägringen av Leningrad.

Очень сильное начало. И вообще любимый мною стиль изложения "бормотание-бормотание-взрыв". Но. Взрыв на странице 39 закончился фразой "И это примерно все, что я знаю о памяти". Это было сильно, похоже на откровение и вполне достаточно. И я подумала, что, может, и не надо дальше читать, я все услышала, что надо было услышать. Возможно, так и надо было сделать

Тя седеше на дивана от Салтиково във вилата, облечена в някакво пъстро пеньоарче, много дребничка, изсъхнала до огризка, и под бледата жасминова светлина изглеждаше почти прозрачна, но гледаше напред с болдива, насекомна втренченост, така че беше ясно: на наближаващото няма да му е лесно да я сдъвче. [...] и сега, разронена, изгубила всякаква тежест и обем, тя все още оставаше паметник на напусналата я сила.

Най-интересното в собствената ти история е онова, което не знаеш; в чуждите- магнетизмът на избирателното родство, който те кара безпогрешно да вадиш от стотина други именно тази.

В писмата на Льодик постоянно се споменава дете: все още безименно и незнайно от какъв пол, дали вече се е родило, или всеки момент ще се роди. Тази една родира се, но вече важна за него рожба на Льоля и Льоня е била моята майка, Наташа Гуревич. Тя ми е разказвала за Льодик, когато бях малка; от дете е избрала него за свой герой- направила го е център на своя малък свят - и не го забрави до края на живота си.

Жан Кокто казва, че киното е единственото изкуство, което снима работата на смъртта. Автопортретите на Рембранд, които не правят нищо друго, от само себе си се подреждат в нещо като протокино – а километрите селфита, засвети от човечеството и изложени за комунален достъп, ми изглеждат като реверс, обратна страна: като хроника на смъртта, случваща се пред очите на всички и отдавна вече неитересна на никого.

понякога ми се струваше, че в определени случаи самият живот влиза и гаси лампите, за да не смущава оставащите.

Все глубже и глубже проваливаюсь в эту книгу, и уже хочется, чтобы она никогда не кончалась

"Для наслаждения стариной нужно, чтобы умерли те, кто ее населял. Тогда-то можно начать по ним тосковать, пробуя себя на роль законных наследников"

Интересно, и необыкновенный язык, но читается тяжело - читаю по одной главе за раз

Я дочитаю, честно!

Просто рисуй, как я, каждый день, обязательно каждый день. Тебя на речку зовут, а ты рисуй. Тебя пацаны зовут играть в войнушку, а ты рисуй. У меня в деревне – и он назвал смутный топоним, который я не успела расслышать, – был навес, где сено, он в поле выходил. Я там сидел со своими красками. Делай и ты. Буду, сказал Гриша убежденно, вы очень большой художник, я тоже стану.

Венский еврей Симеон купил себе на ужин рыбу и стал было ее готовить — и тут, на кухонном столе, под ножом, рыба открыла рот. Рыба сказала: «Шма Исраэль», то, что должен сказать еврей перед смертью, — и, может быть, добавила бы что-то еще, но было поздно, ей отрезали голову. Раввин сказал, что тут не обошлось без диббука, отсеченной от тела бродячей души; и потому рыбу похоронили на общих основаниях, вместе с людьми.