Status Updates From Three Apples Fell from the Sky

1. cast, kapitola 3

Rereading this beauty for my book club. This is the first time ever that I read the same book twice in a year.

най-голямата болка е да не можеш да прегърнеш онези, които не са успели да те дочакат

...животът - това са кръговете, които капките дъжд оставят по водата, и каквото и да се случи, то е отражение на онова, което е било преди, само че на никого не му е дадено да ги разчете, могат го само шепа избрани, които, дойдат ли веднъж на този свят, не се връщат никога повече, понеже още от първия път изпиват чашата си до дъно...

- Вярвам ти, синко - прекъсна го Василий. - А нищо не стои по-високо от доверието.

...който има куп възможности да краде, а не се е поддал на изкушението, по определение не може да лъже.

Тя си мислеше с усмивка колко многолико може да бъде човешкото щастие, многолико и милосърдно - във всяко свое проявление.
...
- Ако ми кажат, че трябва още веднъж да изживея онова, през което минах с бившия си мъж, за да бъда след това с теб, щях да се съглася - призна веднъж Анатолия на Василий.

...светът е малък, а ние сме големи, макар и от глупост цял живот да смятаме, че е обратното.

...Всяко изпитание отклонява по някоя беда. Смятай, че ти се е разминало нещо лошо.

- Навсякъде има живот - не можеше да се начуди Валинка, докато разглеждаше мрежите на паяжините, задръстени с изсъхнали трупчета на насекоми, и проникналите в стаята спаружени стръкчета трева, - навсякъде има смърт... и живот.

...Валинка понечваше да се завтече към внука си всеки път, когато той се препънеше, а Вано, обратното, не се и помръдваше, само стискаше сърдито жена си за лакътя - само да си посмяла, нека падне, затова се е родил момче, за да пада и да става.

"Няма рай, и ад няма - проумя изведнъж Анатолия. - Щастието е нашият рай, горестите - нашият ад. И нашият Бог е навсякъде, навред е не само защото е всемогъщ, но и защото е онези невидими нишки, които ни свързват един с друг."

Earthquake, famine, genocide and war

Extremely descriptive and excruciatingly detailed.

Kind of slow with very little dialogue so far.

So far, this is so good!

Reading in Russian

I adore Anatolia already

Очакванията ми бяха за отвлечени псевдофилософски разсъждения, а се оказа доста приятен и реалистичен разказ за животът в едно арменско село.

Щастието е нашият рай, горестите - нашият ад. И нашият Бог е навсякъде, навред е не само защото е всемогъщ, но и защото е онези невидими нишки, които ни свързват един с друг.

Нищо не руши така, както безделието - обичаше да повтаря баща му. - Който стои без работа и лентяйства, обезмисля живота си. Сега вече Василий разбираше колко верни са думите му. Наистина животът се обезмисля в мига, когато престанеш да си полезен на другите. А с какво можеш да си полезен? Само с труда си.

Грамотният се притеснява да не разруши празно гнездо, а неукият е готов да убие невинна животинка, само и само да докаже глупавата си сила.

Ņemot vērā manas varenās zināšanas par reģionu, nav īsti sapratnes, par kuru laika periodu ir runa.

64

198

198

Գրքի հայերեն տարբերակն եմ կարդացել: Մի շնչով կարդացվող գրքերից է: ինչպես Մարտ Յավրումյանն էր գրել իր կարծիքի ժամանակ լրիվ մեծահասակների համար նախատեսված հեքիաթ էր:

"Simts vientulības gadu", bet Armēnijā.

Man sirds līksmo, lasot.

Šis ir kaut kas ne ar ko nesalīdzināms.