Status Updates From Още съм жив

Полека и мъчително възкръсвам
след неуспешната си смърт поредна.
И съжалявам, че не бе последна.
Защо съм още тук? Що още търся
на този свят — огромна мръсна борса,
в която всичко се купува и продава:
любов, мечти, и суета, и слава…

На мръкване
Стаята във тъмното се стапя.
Вечерта на пръсти, мълчешком
влиза и обира с черни лапи
всичко, що докосне в този дом.
Книгите, бюрото и дивана
бавно стават буци тъмнина.
В примка от последния лъч хванат,
в полилея беси се деня.
Утре пак в светлик ще побелеят
мебели и книги, и стени…
„Как — наум се питам — се живее
между толкова самоубийци-дни?“

УТРО
Допивам си кафето.Като него
навън е още черна утринта.
Допушвам си цигарата.И ей го
вкусът лютив и най-пръв на света.
Горещо.Черно.Люто.Но пониква
из тъмното на изгрева лъча.
Да,трябва първо с тъмното да свикна,
да мога светлото след туй да различа...
И някъде през димните кълба
аз смисъла на всичко туй съзирам:
в довършека на своя скъсан сън
в миниатюр отрано репетирам
грамадното,очакващо ме вън...

Ужасно ми е! Страшно ми е зле!
Не ви се глезя и не ви позирам.
С изпепелени кървави криле
върху свещта огромна на всемира
душата ми опърлена кръжи -
една по чудо жива пеперуда.
С последни сили вече се държи
над пламъка й. Болест или лудост
е този мой жесток водовъртеж.
Не знам какво е, но крещя отгоре:
"Спасете ме от лумналата свещ!
Или докрай ме изгорете, хора!"