Виктория

“Сигурен съм, че човек, който е прочел „Серафим“ на Йордан Йовков или „Щастливият принц“ на Оскар Уайлд, вече е поне с една троха по-добър.”
― Георги Господинов, Невидимите кризи

“често пъти използваше лупа, за да чете любимите си книги - не защото не виждаше, а защото искаше любимите ѝ изречения да се разпадат на думи, думите - на любими букви, буквите - на едва доловими звукове, заглъхващи в притихналата ѝ памет, преди наново да я насеят с образи, предмети, пейзажи, предчувствия и светове.”
― Александър Секулов, Малката светица и портокалите

“Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна.”
― Йордан Йовков

“КРАЯТ НА ЛЯТОТО Е звук.
Онзи звук, с който глухо свисти презрялата смокиня, преди да се разбие върху каменните плочи.
Краят на лятото е мирис на уморена и топла земя, която тръпне, преди зимният вятър да се понесе по нея с бесните си нозе.
Краят на лятото е сън, в който глухарчетата с далекогледи учудено се взират в теб и се молят да имаш кураж за още едно лято.
Краят на лятото е танц, в който сетивата ни се въртят из балната зала на сезона.
Краят на лятото - каква благословена ирония - все още е лято.”
― Александър Секулов, Високите каменни хълмове