Кристина Иванова

“Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Срещне те стар познат и се провикне: - Какво става с тебе? Не мога да те позная!
Ние сме онова, което кара другите да кажат: - Не си ти!
Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: - Какво става с мене? Не мога да се позная!
Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние.
Ние сме, когато станем своята противоположност.
Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си.
Ние сме онова, което прави от нас любовта.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Дисбаланс е да си нещастен. Дисбаланс е да си щастлив. Балансът е някъде просто да си.”
― Zahary Karabashliev, 18% Сиво

“But now, for the first time, I see you are a man like me. I thought of your hand-grenades, of your bayonet, of your rifle; now I see your wife and your face and our fellowship. Forgive me, comrade. We always see it too late. Why do they never tell us that you are poor devils like us, that your mothers are just as anxious as ours, and that we have the same fear of death, and the same dying and the same agony--Forgive me, comrade; how could you be my enemy?”
― Erich Maria Remarque, All Quiet on the Western Front

“- Какво би направил, ако имаш сто хиляди евро?
- Ще си отворя книжарница. Обичам да чета.
- А с милион евро?
- Ще си отворя десет книжарници. Много обичам да чета.”
― Георги Томов, Не беше тук и си отиде