Надежда Искрова

“- Българин да си е зла съдба. Туй сякаш не е име на народ, а болест някоя. Вечно несполучил.
Че ся замислих защо е тъй. Откъде таз немощност идва, тая нефелност? Причини много, но на мен ми ся чини, че главна е невежество. Не толкоз себелюбие или овчедушие, или тесногръдие или друга някоя черта карактера (табиета), а главно невежество. Невежество е в корена на сичко. От там бликат тез мръсните води. Невежий человек живее в малък свят. Не ще прехвърли мост от единия бряг на реката до другия. Другия го не касай. Широта светосъзерцания в него няма никаква. И какво тогаз очакваш?”
― Milen Ruskov

“sorrow is the mother of a general compassion,”
― John Steinbeck, The Short Novels of John Steinbeck

“Какво, ако живеем не истинските си животи, а техни отражения, в които всичко е просто с главата надолу? Може би с всяко наше следващо решение ние опитваме да коригираме минали събития, което е невъзможно, и следователно сме осъдени на неуспех. Всеки наш план занапред е неадекватен, защото не е насочен в правилната посока.
В принципа на обратното време всичко вече се е случило .”
― Zachary Karabashliev

“Ах, брате! Аз ще ся приподвигна тука да река, че като приближих до своето си месторождение, ако знайш какво сладко и неизразимо удоволствие с никоя мирска доброта несравнимое възприех, като видях отблизо въздуха (оризонта), гдето бях първий път изгреянието на сълничнината светлина видял и въздъхнал първия жизнодавния въздух, на това кажа място, кое природа от сяка страна с бойни хладни планини заградила като с крепки крепости и с изобилни пребистри и студени извори, с цветовни високи могили украсила, с въздух, кой живот диша и здравие, като и мертвите че иска да съживи. Не можеш си представи!”
― Милен Русков, Възвишение