Надежда Искрова

“- Бачо Гичо – кай, ти виждал ли си кедрово дърво?
Разумей ся, аз не бях виждал. А после той ми рече, че кедърът живеел по 4 000 години.
- Не думай! – удучих ся аз яко. Как не съм забелязал това, като съм чел Букваря? Но на, малък съм бил; през едно ми ухо влязло, през друго излязло.
- Четири тисяща години живеело то дърво!
Аз не отвърнах нищо, подпрях глава на д лани и ся загледах надоре през клоните на дърветата. Небето е днес ясно и чисто, и сълничнината светлина ся игриво процежда между листата, като някое яре подксача по тях и проблясва тук, проблясва там, как те леко трептят, ведно с полъха на вятъра. Кедър да си на тоз свят! Ще живейш 4 000 години. Но на, човелок си бил сторен. Дали ти ум и разум и шейсет години живот. А бе земете си ума и разума, па дайде четиритях хиляди години! Но камъкът, ще речеш, може и миллион години да живей, но камък иска ли да си? Камък – не, но кедър – да.”
― Милен Русков, Възвишение

“The people don’t like to be conquered, sir, and so they will not be. Free men cannot start a war, but once it is started, they can fight on in defeat. Herd men, followers of a leader, cannot do that, and so it is always the herd men who win battles and the free men who win wars. You will find that is so, sir.”
― John Steinbeck, The Short Novels of John Steinbeck

“Да, такива едни работи. Абе има надежда, казвам аз. Наш народ ся образова и возвисява не с дни, а с часове. Гледаш го, сега е 5 по турски, докато стане 8, още двама ще са ся научили да четат! А, не вярваш! Абе аз ти казвам! Бравос! Юнаци! Ей тъй ще я настигнем Европата, и ще ся возвисим всенародно! Че после глей що става! Е туй, дето после става, направо не е за разправяне! Ще им ся отворят очите за слънцето на знанието, ще прогледнат! Наука ще пазят, Бога ще тачат! Туй сляпото окато прави!
С една дума – не бойте ся! Бъдущност е светла, и сичко ш‘ся оправи!”
― Милен Русков, Възвишение

“Крача в мократа трева по-нататък и виждам изоставената съборена плевня.Пропаднал покрив,стърчащи греди,изпотрошени дъски,ръждясали ламарини,потънала в трева и жилави храсталаци.И сякаш годините самота и суровият климат не са били достатъчни, а и един див орех, поникнал в средата ѝ,я доразкъсва отвътре пролет след пролет.”
― Zachary Karabashliev, 18% Сиво