Зорница Йорданова

“Доста време седяхме около мангала и мълчахме и двамата. Отново се уверих колко просто и скромно нещо е щастието - чаша вино, един кестен, едно нищо и никакво мангалче, шумът на морето, нищо друго. Нужно е само, за да почувстваш, че всички тези неща са щастието, едно просто и скромно сърце.”
― Nikos Kazantzakis, Zorba the Greek

“Красивото и грозното зависят от любовта. Зависят от нежността. Красивото и грозното ги създаваме ние. Не е задължително очите ми да виждат като очите на останалите. Ще рисувам всичко това, защото вълнува душата ми. Мамка му, ще рисувам! Красива е ето тази парцалива обувка, с излинелия гълъбов цвят, който прелива към ръбовете във винено червено. И тези тежки кални боти – колко път са извървели само. Човекът ги е събул, стоят клюмнали, сякаш всичката умора е останала в тях. Красиви са уморените обувки, защото в тях спи извървеният път.”
― Керана Ангелова, Слънчогледи за Мария

“Имам всичко, всичко, ако човек е достатъчно глупав да си въобрази, че всичко е в банката. Понякога човекът е старинна мебел, друг път - пламнал от завист поглед или дума, окъпана в отрова.”
― Здравка Евтимова, Зелените очи на вятъра