Зорница Йорданова

“Имам всичко, всичко, ако човек е достатъчно глупав да си въобрази, че всичко е в банката. Понякога човекът е старинна мебел, друг път - пламнал от завист поглед или дума, окъпана в отрова.”
― Здравка Евтимова, Зелените очи на вятъра

“Красивото и грозното зависят от любовта. Зависят от нежността. Красивото и грозното ги създаваме ние. Не е задължително очите ми да виждат като очите на останалите. Ще рисувам всичко това, защото вълнува душата ми. Мамка му, ще рисувам! Красива е ето тази парцалива обувка, с излинелия гълъбов цвят, който прелива към ръбовете във винено червено. И тези тежки кални боти – колко път са извървели само. Човекът ги е събул, стоят клюмнали, сякаш всичката умора е останала в тях. Красиви са уморените обувки, защото в тях спи извървеният път.”
― Керана Ангелова, Слънчогледи за Мария

“После стана тихо... Имаше думата часовникът, който откъсваше секунди от времето и ги хвърляше зад гърба си. Аз гледах смачканото страшно лице на моята дъщеря и се питах какво е времето - червеи и кръв, които се движат едновременно във вените и артериите на човека. Ако няма хора, времето не би имало къде да тече, то не съществува извън кръвоносната система на човека. Времето за мен е дъщеря ми.”
― Здравка Евтимова, Зелените очи на вятъра