Илия Димитров

Add friend
Sign in to Goodreads to learn more about Илия.

https://www.goodreads.com/iliyadimitrov

Мостът на Дрина
Rate this book
Clear rating

 
Страдания юного В...
Rate this book
Clear rating

 
Когато Господ ход...
Rate this book
Clear rating

 
See all 12 books that Илия is reading…
Loading...
Стефан Цанев
“Господи, не искам да я видя мъртва!
Лъжеше. Себе си не искаме да видим ний мъртви. Защото подлото наше въображение ни набутва в ковчега на мястото на мъртвеца, своя изострен нос виждаме ний между цветята, ако пък и в чертите на мъртвеца прозират нашите наследствени черти, познати ни от огледалото, тогава пътя ни препречва мисълта, от която бягаме цял живот: че няма къде да избягаме от смъртта; на всяко чуждо погребение ние репетираме своята смърт, с някаква сладостна печал си представяме как плачат край ковчега ни, няма човек, който да не си го е представял, но няма и човек, който да не си е задавал страшния въпрос, по-страшен от смъртта: а как ще умра? Изведнъж, без да разбереш, че умираш /както казва Цезар: важното е да умреш бързо!/, без да имаш време да се простиш със света и с никого, или ще умираш бавно, мъчително и унизително, осъзнавайки, че умираш, прощавайки се сърцераздирателно с всичко на тази планета - кое е по-добре?”
Стефан Цанев

Стефан Цанев
“Стани и си иди и не се връщай,
отричай, ако ти напомням с нещо,
отричай, че сме се обичали,
и няма да ти бъде тъжно.

Ще изгладя с устни от леглото
отпечатъка на твоето тяло -
все едно че те е нямало,
и няма да ми бъде тъжно.

Ще избърша от огледалото
нашите прегърнати отражения -
все едно, че ни е нямало,
и няма да ни бъде тъжно.

Стани и си иди, и не се връщай.”
Стефан Цанев

Христо Фотев
“ПОНЯКОГА ПО-МНОГО СЕ ОБИЧАХМЕ...


Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.

И толкова далечно - като теб.”
Христо Фотев

Георги Рупчев
“самотата е твърде естествена,
за да бъде понасяна леко”
Георги Рупчев, Превъртане на световете

Георги Рупчев
“един след друг напускам себе си,
един след друг се връщам при мене”
Георги Рупчев, Превъртане на световете

29774 Bulgaria reads — 5534 members — last activity 17 hours, 30 min ago
Група за дискутиране на книги на български език.
year in books
Eirene
1,056 books | 148 friends

Ели
1,127 books | 83 friends

Vania
659 books | 245 friends

Ralitsa...
238 books | 258 friends

Raya
160 books | 155 friends

Veselin...
693 books | 135 friends

Kaya Di...
991 books | 1,226 friends

Veronika
1,197 books | 266 friends

More friends…


Polls voted on by Илия

Lists liked by Илия