Илия Димитров

Add friend
Sign in to Goodreads to learn more about Илия.

https://www.goodreads.com/iliyadimitrov

Мостът на Дрина
Rate this book
Clear rating

 
Страдания юного В...
Rate this book
Clear rating

 
Когато Господ ход...
Rate this book
Clear rating

 
See all 12 books that Илия is reading…
Loading...
Стефан Цанев
“Стани и си иди и не се връщай,
отричай, ако ти напомням с нещо,
отричай, че сме се обичали,
и няма да ти бъде тъжно.

Ще изгладя с устни от леглото
отпечатъка на твоето тяло -
все едно че те е нямало,
и няма да ми бъде тъжно.

Ще избърша от огледалото
нашите прегърнати отражения -
все едно, че ни е нямало,
и няма да ни бъде тъжно.

Стани и си иди, и не се връщай.”
Стефан Цанев

Георги Рупчев
“един след друг напускам себе си,
един след друг се връщам при мене”
Георги Рупчев, Превъртане на световете

Стефан Цанев
“Ние скитаме по света,
обикаляме глобуса и не забелязваме,
че човекът, когото търсим, е застанал до нас,
чака трамвая, както го чакам и аз.”
Стефан Цанев

Стефан Цанев
“Варадине, запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя - стига ми. И тъй - не осъмвай, където си замръкнал, не умирай, дето си се родил, не пускай корени - не си дърво - за мъж и вятър няма граници. Угаждай на душичката си, каже ли - дай вино - дай и; каже ли - дай маслинка - дай и, не я насилвай, но не и ли даваш - въздържаността е вредна като прекаляването. И накрая - с политика и развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими.”
Стефан Цанев

Христо Фотев
“ПОНЯКОГА ПО-МНОГО СЕ ОБИЧАХМЕ...


Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.

И толкова далечно - като теб.”
Христо Фотев

29774 Bulgaria reads — 5537 members — last activity 0 minutes ago
Група за дискутиране на книги на български език.
year in books
Dessislava
1,025 books | 908 friends

Rositsa...
156 books | 167 friends

Veselin...
693 books | 135 friends

Vania
659 books | 245 friends

Kaya Di...
991 books | 1,226 friends

Антонин...
637 books | 364 friends

Veronika
1,198 books | 266 friends

Eirene
1,057 books | 148 friends

More friends…


Polls voted on by Илия

Lists liked by Илия