Илия Димитров

“България ми липсваше повече отпреди ...
- Дядо - питах го понякога по телефона, - какво ядеш?
- Диня със сирене ...
- Дядо, какво пиеш?
- Айрян.
- Хубав ли е ?
- Най-хубавият.
- Дядо, какво виждаш - ей сега, точно в тоя миг?
- Баира над къщата. Липите са побелели. Вятърът им е обърнал листата. Ще вали.
Знаех, че нарочно ме дразни, че нарочно сипва сол в раните, но все така не спирах да разпитвам. Само за миг да можех да му взема очите, само за миг да можех да му открадна езика - щях да се натъпча с хляб и сирене, да пресуша шест кратунки с кладенчова вода, да се напълня с баири, с поля и реки.”
― Miroslav Penkov, East of the West: A Country in Stories

“Защото единственото абсолютно сигурно хубаво нещо на този свят е хубавото нещо, което вече ни се е случило, но точно поради това "вече" е безвъзвратно изгубено.”
― Радослав Парушев, Отвътре

“- ... знаеш ли...ако един ден спреш да ме разсмиваш, ще те напусна
- и ще търсиш някой друг смешник?
- не, просто ще те напусна.”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
ад
е”
― Георги Господинов, Балади и разпади