Нинко Кирилов
Goodreads Author
Born
in Vidin, Bulgaria
Genre
Influences
Gabriel García Márquez, Ray Bradbury, J.D. Salinger, Mikhail Bulgakov
...more
Member Since
December 2013
|
Двойници и животни
by
—
published
2013
|
|
|
Портокал
|
|
|
Поезия срещу войната. Антология
by |
|
|
Човек сред хората
—
published
2017
|
|
|
По-сурово
|
|
|
Чудо (Ко-миксер, #6)
by
—
published
2015
|
|
|
Падане завинаги
|
|
|
слънцето сърцето
|
|
|
Три пиеси
|
|
|
И други дупки
—
published
2022
|
|
Нинко’s Recent Updates
|
Нинко Кирилов
and
1 other person
liked
Anelia’s status update
|
|
|
"Ем поезия, ем книга-игра, през чийто лабиринти трябва да минеш, без да умреш."
|
|
|
"
И кое ще му мълчи. Да. Благодаря ти.
"
|
|
|
"Винаги започвам с уговорката, че аз от поезия не разбирам много, а и като всяко нещо или ти харесва или не.
Някои от творбите тук не ми проговориха, но в други текстът ми влезе под кожата, усетих ритъм и картини, които свързвам и с моето собствено бит" Read more of this review » |
|
|
"Завиждам на Нинко, защото си личи колко добър, на моменти дори клаустрофобичен, контакт има с думите си. Вече знаем колко е вещ и как предизвиква всякакви форми и канони в името на музиката на езика. Ауфтактовете, цезурите, алитерациите, баладичните "
Read more of this review »
|
|
|
"
По-тих от преди. А на теб благодаря за думите. P.S.: Визуалната прилика с "Часът на участта" май не е умишлена, но самият аз не знам.
...more
"
|
|
|
"
Благодаря за умния прочит.
"
|
|
|
"
Благодаря. Защото.
"
|
|
|
"
Благодаря.
"
|
|
|
Нинко Кирилов
rated a book it was amazing
|
|
“Всеки нощен жираф е версия на стопанина си. Когато създадеш несъществуващ животински вид в свой текст, поемаш цялата отговорност за неговите радости и тъги. Когато Жожо е самотен, когато му липсва интимност, това е само отражение на климата в мен – облаците, есен в пролетта, тъмна вечер в ранните часове. И тогава някак неусетно започвам да създавам светове и герои, да пиша, за да не съм сам.
Защото винаги, когато пиша, всъщност искам да пиша на теб.”
―
Защото винаги, когато пиша, всъщност искам да пиша на теб.”
―
“Ки е уродливо подобие на себе си.
- Кое „себе си“?
Това, което вярва, че е. Това, което другите помнят. Това с изтекъл срок на годност.
- Кой определя това?
Не знам. Бог?
Убий ме бавно, ако това е Краят. Нека усетя всяка наносекунда в трептенията на ръката Ти, нека попия всеки кубичен милиметър от потопа на Червеното ти море. Нека умра щастлив с Твоята усмивка. Без град. Без свят.
Етикетът на бутилката за еднократна употреба със заместител на кърма потрепва. Ужасът.
Никога междуполова любов за това същество.
Никога бунт за това същество.
Никога честен бяс за това същество.
Никога секс за това същество.
Никога лудост.
Никога лудост.
Никога лудост.
Никога лудост.
Никога лудост.
Никога лудост.
Никога лудост.
Никога отегчение.
Никога някое занимание самотно.
Защото няма самота, зрялост, зло, чудовища, безумие, откровена простотия, екзистенциален бяс, злескроена действителност.
Ки.
Метрото замина. Светът наистина свърши тогава. Просто беше прекалено обикновено, бързо. И ти не го усети.
Извинявай.”
―
- Кое „себе си“?
Това, което вярва, че е. Това, което другите помнят. Това с изтекъл срок на годност.
- Кой определя това?
Не знам. Бог?
Убий ме бавно, ако това е Краят. Нека усетя всяка наносекунда в трептенията на ръката Ти, нека попия всеки кубичен милиметър от потопа на Червеното ти море. Нека умра щастлив с Твоята усмивка. Без град. Без свят.
Етикетът на бутилката за еднократна употреба със заместител на кърма потрепва. Ужасът.
Никога междуполова любов за това същество.
Никога бунт за това същество.
Никога честен бяс за това същество.
Никога секс за това същество.
Никога лудост.
Никога лудост.
Никога лудост.
Никога лудост.
Никога лудост.
Никога лудост.
Никога лудост.
Никога отегчение.
Никога някое занимание самотно.
Защото няма самота, зрялост, зло, чудовища, безумие, откровена простотия, екзистенциален бяс, злескроена действителност.
Ки.
Метрото замина. Светът наистина свърши тогава. Просто беше прекалено обикновено, бързо. И ти не го усети.
Извинявай.”
―
“Самотата е най-основното човешко състояние. Не съм сигурен, че винаги бих го казал това, но в момента това бих казал. Самотата води човек напред, ‘щото е ебати шибаният стимул – да бъде сред хора, да не бъде сам, да успява, да бъде по-добро себе си. (...) Интимността е… интимност. Интимността е необходимост, интимността е желание за премахване на самотата, интимността е преодоляване на страхове, прегради, нЕ‘кви такива неща. Корелацията между двете е, че интимността е антипод на самотата, когато става въпрос за двама човека, макар при интимни отношения човек пак да може да е самотен, ‚ма тогава вече влизаме в напълно различен филм. Ебали го? Имаше ли логика т‘ва, което казах?”
―
―









































