“Всеки нощен жираф е версия на стопанина си. Когато създадеш несъществуващ животински вид в свой текст, поемаш цялата отговорност за неговите радости и тъги. Когато Жожо е самотен, когато му липсва интимност, това е само отражение на климата в мен – облаците, есен в пролетта, тъмна вечер в ранните часове. И тогава някак неусетно започвам да създавам светове и герои, да пиша, за да не съм сам.

Защото винаги, когато пиша, всъщност искам да пиша на теб.”