Катя Георгиева

“Защо ни е вълшебен,чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
...и топлината на една ръка...”
― Дамян Дамянов

“Аз обаче изчезвам в човека, когото обичам. Аз съм проницаема мембрана. Щом те обичам, можеш да разполагаш с всичко. Можеш да имаш времето ми, моята вярност, дупето ми, парите ми, семейството ми, кучето ми, парите на кучето, времето на кучето — всичко. Щом те обичам, ще нося вместо теб цялата ти болка, ще поема вместо теб всичките ти дългове (във всеки смисъл на думата), ще те пазя от собствената ти несигурност, ще те надаря мислено с всякакви положителни качества, които ти всъщност никога не си развил у себе си, и ще купувам коледни подаръци за цялото ти семейство. Ще ти дам и слънцето, и дъжда, а ако не са на разположение, ще ти запазя билети за по-късно. Ще ти дам всичко това и още, докато не се почувствам толкова изтощена и изчерпана, че единственият начин да възстановя енергията си ще е да се увлека по някой друг.

Не съобщавам тези факти за себе си с гордост, но така е било винаги.”
― Elizabeth Gilbert, Eat, Pray, Love

“Тя започва да съзира страха - не големия, грабващ до виене на свят страх от височината и пропастта, а онзи всекидневен, назабележим, дребен страшец, полепнал като сив прах по думите, по стъпките и отношенията на хората в ниското. Страшец, който носи безобидни имена: благоразумие, предпазливост, презастраховка, съгласуване, съобразяване, сигнализиране и тем подобни добродетели. Страшец, заседнал по лицата и мислите както някакъв пепеляв, защитен цвят. Струва й се, че започва да отгатва: тези млади хора се катерят така високо, за да предизвикат големия, истински, основателен страх и да тръснат от плещите си наслоения дребен, унизяващ ги страшец.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“‎" То сърцето се навивало, навивало, и когато го дръпна да се развие, изтръгна ми го направо с корена..."
"Дервишево семе" от Николай Хайтов”
― nikolai haitov