Катя Георгиева

“Тя започва да съзира страха - не големия, грабващ до виене на свят страх от височината и пропастта, а онзи всекидневен, назабележим, дребен страшец, полепнал като сив прах по думите, по стъпките и отношенията на хората в ниското. Страшец, който носи безобидни имена: благоразумие, предпазливост, презастраховка, съгласуване, съобразяване, сигнализиране и тем подобни добродетели. Страшец, заседнал по лицата и мислите както някакъв пепеляв, защитен цвят. Струва й се, че започва да отгатва: тези млади хора се катерят така високо, за да предизвикат големия, истински, основателен страх и да тръснат от плещите си наслоения дребен, унизяващ ги страшец.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Срещне те стар познат и се провикне: - Какво става с тебе? Не мога да те позная!
Ние сме онова, което кара другите да кажат: - Не си ти!
Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: - Какво става с мене? Не мога да се позная!
Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние.
Ние сме, когато станем своята противоположност.
Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си.
Ние сме онова, което прави от нас любовта.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Аз обаче изчезвам в човека, когото обичам. Аз съм проницаема мембрана. Щом те обичам, можеш да разполагаш с всичко. Можеш да имаш времето ми, моята вярност, дупето ми, парите ми, семейството ми, кучето ми, парите на кучето, времето на кучето — всичко. Щом те обичам, ще нося вместо теб цялата ти болка, ще поема вместо теб всичките ти дългове (във всеки смисъл на думата), ще те пазя от собствената ти несигурност, ще те надаря мислено с всякакви положителни качества, които ти всъщност никога не си развил у себе си, и ще купувам коледни подаръци за цялото ти семейство. Ще ти дам и слънцето, и дъжда, а ако не са на разположение, ще ти запазя билети за по-късно. Ще ти дам всичко това и още, докато не се почувствам толкова изтощена и изчерпана, че единственият начин да възстановя енергията си ще е да се увлека по някой друг.

Не съобщавам тези факти за себе си с гордост, но така е било винаги.”
― Elizabeth Gilbert, Eat, Pray, Love

“ЛЮБОВ

Догдето пясъкът е още топъл
и още чист от кални ходила,
дордето още с дивия си ропот
човешката тълпа не е дошла.
Дордето ни звездите, ни луната
не са отворили очи над нас,
ела любов ! Ела със ония вятър,
в които скрит те чакам аз.
В една огромна фуния ще потъна
лицата ни нощта ще окраде,
безименна ще бъде любовта ни !
Недей ме пита кои съм, откъде !
Не ще ти кажа нищо ! Аз съм тайна,
какво си ти.... ти- любовта.
И ще сме една безкрайност
и продължение на вечността.
Ела любов ! Побързай ! Време няма !
Ела преди да стане светло вън,
за да не разбера, че си измама,
че ти не съществуваш, че си сън !”
― Дамян Дамянов