Boris Vian Books

“Надничайки над рамото на Жан-Сол, тя видя на листа заглавието "Енциклопедия", том деветнайсети. Положи свенливо ръка върху неговата. Той престана да пише. - Чак дотук ли сте стигнали? - попита Ализ.
- Да - отвърна Жан-Сол. - Искате да говорите с мен ли?
- Искам да ви помоля да не я издавате - рече тя.
- Трудно ще бъде - каза Жан-Сол. - Хората я очакват.
Той си свали очилата, духна върху стъклата им и пак си ги сложи. Очите му не се съзираха.
- Разбира се - потвърди Ализ. - Всъщност бих желала просто да отложите публикуването.
- О, ако е само това, може нещо да се направи.
- Ще трябва да го отложите с десет години.
- Така ли?
- Да. Десет години или повече, естествено. - Знаете ли, по-добре ще е хората да спестят малко пари, за да могат да си я купят.
- Ще е доста затормозяваща за четене - заяви Жан-Сол Партр. - Аз самият се тормозя, докато я пиша: лявата ми китка се е схванала от непрекъснатото притискане на листа.
- Съчувствам ви - промълви Ализ.
- Задето ми се е схванала китката?
- Не, задето отказвате да отложите издаването.
- Защо?
- Ще ви обясня. Шик харчи всичките си пари, за да закупува вашите произведения и вече е останал без грош.
- По-хубаво да си купува други неща - рече Жан-Сол. - Аз лично никога не купувам книгите си.
- Той харесва вашите творби.
- Това е негово право - заяви Жан-Сол. - Той сам е направил своя избор.
- Мисля, че прекалено се е ангажирал - отвърна Ализ. - Аз също направих своя избор, но съм свободна, понеже той повече не иска да живее с мен, така че ще ви убия, щом не искате да отложите издаването.
- Вие ще ме лишите от средства за съществуване - промълви Жан-Сол. - Как ще ми изплащат авторски права при положение, че бъда мъртъв?
- Ваша си работа - каза Ализ. - Не мога да се съобразявам с всичко. Най-важното за мен е да ви убия.
- Но вие, предполагам, ще се съгласите, че за мен аргументите ви са неприемливи - възрази Жан-Сол.
- Съгласявам се - рече Ализ, отвори чантата си и измъкна оттам сърцеизтръгвача на Шик, който няколко дни по-рано бе взела от чекмеджето на бюрото му.
- Бихте ли си разкопчали яката? - помоли тя.
- Слушайте - каза Жан-Сол, като свали очилата си, - това според мен е идиотщина.
Той разкопча яката си. Ализ събра всичките си сили и с решителен жест заби сърцеизтръгвача в гърдите на Партр. Той се втренчи в нея и започна бързо да умира.”
― Boris Vian, L'écume des jours