Minny Quotes

“Правило номер седем: това е последното правило, Мини. Слушаш ли ме? Никакво мърморене.
— Мамо, знам…
— О, да не мислиш, че не те чувам как си мърмориш, че трябва да изчистиш кюнеца, както и за последните парченца пилешко, които са останали за горкичката Мини. Ако си отвориш устата пред бяла жена сутринта, още следобед ще си на улицата.”
― Kathryn Stockett, The Help

“… и аз й викам, госпожо Уолтърс, хората искат да гледат голия ви бял дирник, колкото и моя черен задник. А сега влизайте в къщата и си сложете гащи и дрехи.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Знам, че има много други „чернокожи“ работи, които мога да направя, освен да разказвам разни случки или да ходя на срещите на Шърли Бун — митингите в града, протестите в Бърмингам, сбирките за право на глас. Но истината е, че не ме интересува много дали ще гласувам. Не ме е грижа дали ще ям на една маса с белите. Интересува ме дали след десет години някоя бяла жена ще нарича момичетата ми мръсни и ще ги обвинява, че са откраднали сребърните прибори.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Сега няма грим по лицето, косата й не е напръскана с лак за коса, нощницата й прилича на стара рокля от прерията. Поема си дълбоко въздух през носа и аз я виждам. Виждам селското момиче, което е била преди десет години. Била е силна. Не е оставяла никой да се задява с нея.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Я ме чуйте, госпожице Скийтър. Аз ще се грижа за Ейбълийн и тя ще се грижи за мен. Но на вас нищо не ви остана тук, освен врагове в женската организация и майка, заради която ще се пропиете. Вече нямате работа тук. А и в този град никога няма да си намерите друго гадже, това е ясно на всички. Затова не просто си замъкнете белия задник в Ню Йорк, а направо тичайте натам.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Седмица след като Клайд те напусна, чух, че Коко се събудила, а онази й работа смърдяла като изгнила стрида. Оправила се чак след три месеца.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Правило номер едно, когато работиш при бяла жена, Мини: не й се бъркаш в работите. Не си вреш носа в нейните проблеми и не ходиш да ревеш при нея със своите. Не можеш да си платиш сметката за тока? Краката много те болят? Запомни едно: белите хора не са ти приятели. Не искат и да чуват за твоите проблеми. А когато госпожа бялата дама хване мъжа си със съседката, ти не се бъркаш, разбра ли ме?”
― Kathryn Stockett, The Help

“Правило номер две: бялата дама никога не трябва да те хваща как седиш на тоалетната й. Не ме интересува дали ти се ходи толкова много, че да напира и в плитките ти. Ако няма външна тоалетна за прислугата, ще дебнеш да я няма и ще ходиш в тоалетна, която тя не използва.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Правило номер три — мама пак ми завъртя брадичката, за да я погледна, защото очите ми отново се бяха приковали в тортата. — Правило номер три: когато готвиш храна за други хора, я пробваш с отделна лъжица. Ако си пъхнеш лъжицата в устата, докато си мислиш, че никой не те вижда, и после пак я върнеш в тенджерата, направо можеш да изхвърлиш цялата манджа.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Правило номер четири: използваш една и съща чаша, вилица и чиния всеки ден. Дръж ги в отделен шкаф и кажи на бялата жена, че това са приборите, които ще използваш.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Правило номер шест: няма да удряш децата й. Белите хора обичат те да си ги бият.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Правило номер пет: ще ядеш в кухнята.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Какво да ги правиш белите! Имам предвид, че съм чистила всичко — от хладилници до задници, но защо тази жена си мисли, че мога да изчистя проклетата мечка гризли?”
― Kathryn Stockett, The Help

“А всеки път, когато госпожа Силия загаря боба, се опитвам да призова самообладанието, от което, кълнеше се майка ми, не притежавам и грам.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Чаршафите са нещо твърде лично, та в тях да се ровят хора, които не са от семейството. Пълни са с косми и кожички, сополи и следи от цуни-гуни.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Разбирате ли, ако Господ е имал намерение белите и черните хора да са по цял ден заедно, щеше да ни направи далтонисти. И докато госпожа Силия ми се хили и повтаря „добро утро“ и колко се радва да ме види, аз се чудя как е успяла да стигне толкова напред в живота, без да знае къде минават някои граници. Имам предвид, някаква фльорца да се скъсва да звъни на дамите от обществото, е едно на ръка. Но тя обядва заедно с мен всеки божи ден, откакто започнах работа при нея. И не говоря за това, че ядем в една стая, а че се храним на една маса. На малката масичка под прозореца. Всички бели жени, при които досега съм работила, се хранят в трапезарията, колкото се може по-далеч от чернокожата прислуга. Което на мен никак не ми пречи.”
― Kathryn Stockett, The Help

“А какво ще кажеш за онази госпожа Робърта? Как те накара да седнеш на кухненската маса и изпробва върху теб новата си боя за коса? — Ейбълийн си избърсва очите. — Боже, преди, а и след това, не бях виждала черна жена със синя коса. Лирой рече, че приличаш на маце от космоса.”
― Kathryn Stockett, The Help

“Боже, вие… вие го повалихте… — казвам аз, но едно гласче в главата ми ме пита съвсем спокойно, все едно си пием чая, „Това наистина ли се случва?“ Нима бяла жена пребива бял мъж, за да спаси мен? Или онзи така ми е отвинтил главата, че сега лежа мъртва на земята…”
― Kathryn Stockett, The Help

“Видях тази рокля преди четири дни и още тогава ми се стори като за пачаври — тя, разбира се, избра роклята с дълбокото деколте — но нямах представа какво ще стане, когато тя се напъха в дрехата. Набъбнала е като втасало тесто.”
― Kathryn Stockett, The Help