Middlesex Quotes

Quotes tagged as "middlesex" Showing 1-7 of 7
Jeffrey Eugenides
“It was a little like Into the Sands, with Claude Barron, which she'd seen a couple of weeks ago. In that picture Claude Barron enlists in the Foreign Legion because Rita Carrol marries another guy. The other guy turns out to be a cheater and drinker, and so Rita Carrol leaves him and travels out to the desert where Claude Barron if fighting the Arabs. By the time Rita Carrol gets there he’s in the hospital, wounded, or not a hospital really but just a tent and she tells him she loves him and Claude Barron says, “I went into the desert to forget about you. But the sand was the color of your hair. The desert sky was the color of your eyes. There was nowhere I could go that wouldn’t be you.” And then he dies. Tessie cried buckets. Her mascara ran, staining the collar of her blouse something awful.”
Jeffery Eugenides

Jeffrey Eugenides
“Según mi experiencia, las emociones no pueden describirse con una sola palabra. «Tristeza», «alegría», «remordimiento», esos términos no me dicen nada. La mejor prueba de que el lenguaje es patriarcal quizá sea que simplifica demasiado los sentimientos. Me gustaría tener a mi disposición emociones híbridas, complejas, construcciones germánicas encadenadas, como «la felicidad presente en la desgracia». O esta otra: «la decepción de acostarse con las propias fantasías». Me gustaría mostrar la relación entre «el presentimiento de la muerte suscitado por los ancianos de la familia» y «el odio por los espejos que se inicia en la madurez». Me gustaría hablar de «la tristeza inspirada por los restaurantes malogrados», así como de «la emoción de conseguir una habitación con minibar». Nunca he encontrado palabras adecuadas para describir mi propia vida, y ahora que ya he entrado en mi historia es cuando más las necesito. Ya no me puedo quedar sentado a ver lo que pasa. A partir de ahora, todo lo que cuente estará teñido de la experiencia subjetiva de formar parte de los acontecimientos. Aquí es donde mi historia se divide, se escinde, sufre una meiosis. Noto más el peso del mundo, ahora que formo parte de él.”
Jeffrey Eugenides, Middlesex

Jeffrey Eugenides
“in Detroit, in July of 1967, what happened was no less than a guerrilla uprising.
The Second American Revolution.”
Jeffrey Eugenides, Middlesex

Jeffrey Eugenides
“Постепенно умът му стана също толкова фрагментарен, колкото поемите на Сафо, които така и не успя да възстанови, и накрая една сутрин погледна лицето на жената, която беше обичал повече от всичко, и не я позна. В този миг преживя трети удар; кръвта нахлу в мозъка му за последен път, отмивайки и последните фрагменти от неговата личност.”
Jeffrey Eugenides, Middlesex

Jeffrey Eugenides
“Let me tell you something. Do you know why those Turkish girls cover their faces? You think it’s because of religion? No. It’s because otherwise no one can stand to look at them!”
Jeffery Eugenides

Jeffrey Eugenides
“Desde temprana edad eran conscientes del escaso valor que el mundo daba a los libros, de manera que no perdían el tiempo con ellos. Mientras que yo, incluso ahora, persisto en creer que esos signos negros trazados en papel blanco son de la mayor importancia, y que si continúo escribiendo lograré atrapar el arco iris de la conciencia y guardarlo en un tarro.”
Jeffrey Eugenides, Middlesex

Jeffrey Eugenides
“Жегата идва преди огъня. Смокините, струпани на кея, ненатоварени навреме, започват да се пекат, пускат мехурчета и сок. Сладкото се смесва с миризмата на дим.
Живял съм дълги години в Близкия Изток. Единственият урок, който научих, е, че с тези хора нищо не може да се направи. Нищичко! Турците са най-добрите. Според мен арменците са като евреите. Липсва им морал и интелект. Що се отнася до гърците – ами вижте ги. Изпепелиха цялата страна и сега се трупат тук и плачат за помощ.
Споменах ли как лятно време по улиците на Смирна били наредени кошници с розов цвят? И как всички в града говорели френски, италиански, гръцки, турски, английски и холандски? А казах ли ви за прочутите смокини, донесени от кервани с камили и стоварени на земята, огромни камари размекнати плодове, долу в прахта, които мърляви жени топели в солена вода, а децата клечали да акат зад камарите? Споменах ли как жените смесвали смрадта на смокините с по-приятните миризми на маслинови дръвчета, мимоза, лавър и праскови и как всички носели маски на Марди Гра и вечеряли изобилно на борда на фрегатите? Искам да спомена тези неща, защото всички те ставали в този град, който нямал определено място, който не бил част от никоя държава, понеже бил всички държави и защото ако сега отидем там, ще видите модерни високи сгради, безпаметни булеварди, претъпкани цехове, щаб-квартирата на НАТО и табела, на която пише Измир…”
Jeffrey Eugenides