Александър Скалд > Александър's Quotes

“Имаше някаква мафия, която управляваше невидимо държавата. Имаше някакъв съюз от много богати хора, от търговци, индустриалци и банкери, който беше подчинил правителството, полицията, войската, който решаваше и направляваше всичко, който нямаше милост и не се спираше пред никакви средства, за да запази властта и грабителството си. И Рединготчето влизаше в този невидим съюз, в тази всесилна мафия. Нима щеше да се намери разумен човек, който да отрече, че фирмите могат да отделят лепта от милионните си печалби, за да повишат надниците? Тютюневите господари живееха в малки дворци, возеха се в лимузини, оскандаляваха семейната чест на хората — тук Чакъра си спомни за Ирина и потрепера от гняв, — а работниците тънеха в безправие, немотия и болести. Всеки знаеше, че големците на много партии влизаха в управителните съвети на фирмите, че министри и генерали участвуваха с поставени лица в предприятия, на които „Никотиана“ купуваше тютюна и даваше трохи от печалбите си. На всички беше известно, че търговците, банкерите, индустриалците, министрите и генералите се поддържаха взаимно, че мафията им като огромен октопод, с хиляди заповядващи и смучещи пипала, беше обхванала сега целия народ и за да увеличи печалбите си, го тикаше към страната на германците, от които — Чакъра знаеше това от миналата война — не можеше да се очаква нищо добро.”
― Димитър Димов, Тютюн - том първи

“...Но сега, когато мафията беше оскандалила дъщеря му, когато го изпращаше на явна гибел, когато му заповядваше да разгони с двадесет души хиляда и петстотин гладни хора, старшията го съзна ясно. Съвсем не беше виновен толкова околийският началник, който трепереше за хляба си и му даваше тази неизпълнима заповед!… Над околийския началник стоеше областният, над областния — министърът, над министъра — правителството, а над правителството — мафията — невидима, всемогъща и безчовечна!… И тогава Чакъра въпреки дребното си благополучие, въпреки лозето и нивата си, въпреки малкия си имотец на село съзна изведнъж, че той и стражарите, които сега щеше да поведе, бяха само жалки слуги, само мизерно платени наемници на тази мафия, която не даваше ни пукната пара за живота им и гледаше само печалбите си.”
― Димитър Димов, Тютюн - том първи

“Катастрофата на 16 юни 1913 г. дойде на България от личния режим и от ежбите и личните амбиции на партиите, които царят поддържа, за да владее. Докато партиите не турят интересите на Отечеството по-горе от партийните интереси... България няма да има конституционно управление, властта ще се експлоатира от царя и партиите, а народът ще работи и ще плаща данъци." - Екзарх Йосиф”
― Румен Савов, Голяма книга народните будители

“Стига само да се съсредоточиш в живота, който живееш, тоест в настоящето, ти ще можеш да изживееш оставащото до смъртта време без смут, в добро разположение на духа и настроен доброжелателно към своето божество.”
― Marcus Aurelius, Άπαντα Α' Τόμος - Τα εις εαυτόν Α΄-Στ΄

“Често съм се чудил, че всеки обича себе си повече от всички останали хора и все пак цени собственото си мнение за себе си по-ниско от мнението на другите.”
― Марк Аврелий

“Когато прилагаш принципите си, трябва да го правиш като борец, не като гладиатор. Защото гладиаторът изпуска меча, който е неговото оръжие и бива убит, а ръката на другия винаги е с него и единственото, което трябва да направи той, е да я използва.”
― Марк Аврелий

“...суетата да си спечелиш слава на човек, който не е суетен, е най-непоносимата суета.”
― Марк Аврелий

“Нетолерантността и суеверието винаги са били характерни за глупаците сред простолюдието и никога няма да бъдат изкоренени — те са вечни като самата глупост. Там, където днес се извисяват планини, някога е имало морета; там, където днес се вълнуват морета, някой ден ще има пустини. А глупостта ще си остане глупост.”
― Andrzej Sapkowski, The Witcher Boxed Set

“...А на нас ни остава само отмъщението. Да отмъстим кърваво и жестоко, така че и след сто години да се говори за това в легендите. Легенди, които хората ще се страхуват да слушат след залез-слънце. А на онези, които поискат да повторят това престъпление, ще им се разтреперят ръцете само при мисълта за нашето отмъщение.”
― Andrzej Sapkowski, The Tower of the Swallow / Time of Contempt / Blood of Elves / Baptism of Fire / The Last Wish / Sword of Destiny

“Сядай на онзи стол, пор мръсен! Скачай, дявол да те вземе, или ще изкарам толкова течност от тебе, че хората ще помислят баща ти за пожарен кран, а майка ти — за градинарска лейка! Премести стола си до неговия, Гугънхемър! А, ти, Даусет, стой на мястото си, докато ви обясня предимствата на този пистолет! Зареден е с куршуми за едър дивеч и може да стреля осем пъти. И тръгне ли веднъж, не можеш го спря...
Първо, всички ме познавате! Аз съм Бърнинг Дейлайт — знаете го, нали? Не ме е страх нито от бога, нито от дявола, нито от смъртта!”
― Джек Лондон, Burning Daylight

“Това беше то - любов. От нея идваха неприятностите. Тя бе по-ужасна от глада и студа... Любовта караше мъжете и жените да вършат такива ужасни и неразумни неща. Приличаше на „делириум тременс”, само че беше по-лошо... Това беше лудост, чиста лудост и при това заразителна... Това беше любовта. Тя разстройваше живота на мъжете и жените, водеше ги към разруха и смърт, обръщаше с главата надолу всичко разумно, караше почтени жени да изневеряват или да се самоубиват, а мъже, които винаги са били честни и надеждни, превръщаше в негодяи и убийци.”
― Джек Лондон, Burning Daylight

“Когато имате предчувствие, съобразявайте се докрай с него. За какво е щастието, ако не го възседнете? А когато го възседнете, карайте като дяволи!”
― Джек Лондон, Burning Daylight

“Моята мъдрост е мъдростта на гората — казваше той, — но горите вече изчезват: след някоя и друга година няма да има вече дървета и моята мъдрост ще бъде глупост. В тая страна има сега едно голямо, силно нещо, наречено «търговия», което ще изяде всичко и самите хора. Ти си достатъчно мъдър, Нибоуака, за да гребеш лодката по течението, ти си станал такъв, че огромният великан е на твоя страна и неговата сила те прави велик. Но това не е за мен, затова, стига да имам достатъчно, за да се нахраня, и спокойствие, за да спя, аз съм доволен да се радвам на светлината.”
― Ърнест Томпсън Сетън

“Точно когато всичко около тебе е от черно по-черно, стига да не се отклоняваш от правия път, да останеш спокоен и добър, нещо положително се случва, за да оправи всичко. Винаги има изход и смелото сърце ще го намери.”
― Ърнест Томпсън Сетън

“Но ако човек не е устроен така, че пред най-голямата заплаха да набира смелост и да успява да надвие несигурността с последната жива клетка от тялото си, в която е скътал надежда, този свят отдавна да бе останал само със сушата, морето и рибите. А ако човек винаги се опитва да чертае ясен план за това, което предстои, никой никога нямаше да направи първата крачка за каквото и да било. Защото смелостта не е да поемеш към ясната трудност, а да се впуснеш там, където е съвсем тъмно, дълбоко и непознато. Без да е подправена с лудост, смелостта бързо се превръща в страх.”
― Виктория Бешлийска, Глина

“ Always make sure your enemy is dead.
If you must fight an Ultramarine, pray you kill him. If he is still alive, then you are dead.
'You are dead, Lorgar. You are dead. You are dead.”
― Dan Abnett, Know No Fear

“Lorgar of Colchis. You may consider the following.
One: I entirely withdraw my previous offer of solemn ceasefire. It is cancelled, and will not be made again, to you or to any other of your motherless bastards.
Two: you are no longer any brother of mine. I will find you, I will kill you, and I will hurl your toxic corpse into hell’s mouth.”
― Dan Abnett, Know No Fear

“I will gut you. I will skin you. I will behead you.’

‘Ah, Roboute,’ Lorgar murmurs. ‘Here, at the very end, I finally hear you talk in a way that actually makes me like you.”

'Precondition of malice,’ says Guilliman, barely a whisper. ‘You organised this atrocity, Lorgar, and you made it seem like a terrible accident so you could capitalise on our mercy. You made us stay our hand while you committed murder.’

‘It’s called treachery, Roboute. It works very well. How did you find out?’

'We’re not going to debate it, you maggot, you treacherous bastard,’ says Guilliman. ‘I just wanted you to know that I will rip your living heart out. And I want to know why. Why? Why? If this is our puerile old feud, boiled to the surface, then you are the most pathetic soul in the cosmos. Pathetic. Our father should have left you out in the snow at birth. He should have fed you to Russ. You worm. You maggot.’

‘This has nothing to do with our enmity, Roboute… Except that it affords me the opportunity to avenge my honour on you and your ridiculous toy soldiers. That is just a delicious bonus. No, this is the sunrise of the new galaxy. A new order.

'You’re rambling, you bastard.’

'Oh, Roboute, I can always rely on you to sound like a giant pompous arsehole! The galaxy is changing. It is turning upside down. Up will be down, and down will be up. Our father will be tossed out of his throne. He will fall down, and no one will put him back together again.’

‘Lorgar, you–’

'Listen to me, Roboute,’ the light ghost hisses. ‘Listen to me. The Imperium is finished. It is falling. It is going to burn. Our father is done. His malicious dreams are over. Horus is rising.’

‘Horus?’

‘Horus Lupercal is rising, Roboute. You have no idea of his ability. He is above us all. We stand with him, or we perish entirely.’

‘You shit, Lorgar. Are you drugged? Are you mad? What kind of insanity is–’

'Horus!’

‘Horus what?’

‘He’s rising! He’s coming! He will kill anyone who stands in his way! He will rule! He will be what the Emperor could never be!”
― Dan Abnett, Know No Fear