“Моята мъдрост е мъдростта на гората — казваше той, — но горите вече изчезват: след някоя и друга година няма да има вече дървета и моята мъдрост ще бъде глупост. В тая страна има сега едно голямо, силно нещо, наречено «търговия», което ще изяде всичко и самите хора. Ти си достатъчно мъдър, Нибоуака, за да гребеш лодката по течението, ти си станал такъв, че огромният великан е на твоя страна и неговата сила те прави велик. Но това не е за мен, затова, стига да имам достатъчно, за да се нахраня, и спокойствие, за да спя, аз съм доволен да се радвам на светлината.”