Любомир Розенщайн > Любомир's Quotes

“Можем да живеем на автопилот. Но не си струва. На автопилот не се побеждава в състезанието. На автопилот най-много да оцелееш, изхвърлен отстрани на пистата, със замаяна глава върху тревата. Каската може да е помогнала, но не знаеш къде си, защото не си се научил навреме да определяш къде си във всеки един момент...”
― Любомир Розенщайн, Розовите очила на душата

“„Да бъдеш независим в начина, по който възприемаш света – това е единствената свобода, която никой не може да ти отнеме”
― Любомир Розенщайн, Розовите очила на душата

“„Лошото самочувствие не е нищо повече от лош навик”
― Любомир Розенщайн, Розовите очила на душата

“Празното бъдеще поражда много апетити... Ако вие не знаете накъде да карате, все ще се намери някой да ви напътства. Най-често без изобщо да се интересува от вашата лична посока. Запълването на празното бъдеще на другия се е превърнало в най-печелившия бизнес. Вие си мислите, че избирате свободно, но празното бъдеще избира вместо вас...”
― Любомир Розенщайн, Розовите очила на душата

“ Ние се отличаваме от другите живи форми на тази планета по това, че имаме избор. Можем да се опитваме да разбием скалата с глава и да се учудваме защо не ни се удава - когато атакуваме въпреки посоката си. Можем да разбиваме стени с глава и да се чудим как така имаме сили - когато се движим в посоката си. ”
― Любомир Розенщайн, Розовите очила на душата

“Страхът е съвършеното оръжие на властта. Той може да се простира от откровените заплахи на диктатурата до много по-изтънчените методи за натискане на спусъка на страха на така наречената демокрация. Няма нужда да разстрелваш хората и да ги изпращаш в лагери, когато можеш да ги парализираш пред телевизора...”
― Любомир Розенщайн, Розовите очила на душата

“Нашият живот има посока. Ние приличаме на планинската вода, която извира високо някъде от вечните ледове. Изворът не знае през какви точно препятствия ще мине там горе, откъде ще си проправи път, коя скала ще трябва да избиколи, кой камък ще се опита да отмести. Но в момента, в който се отделя от глетчера, водата вече има свой път и ще се опита да стигне до крайната си точка... ”
― Любомир Розенщайн, Розовите очила на душата

“Винаги има пътека.
Дори когато снегът покрие всички следи, пак има пътека.
Нещо в теб ще я посочи, ако няма знак отвън.
Нещо, което ще ти казва да тръгнеш, дори когато всичко изглежда застинало.
И да не виждаш пътеката, можеш да чуваш посоката й - можеш да усещаш първите стъпки със сърцето си...”
― Любомир Розенщайн, ПЛАНЕТАТА НА ЩАСТИЕТО

“В какво превръщате пространството около себе си?
В пространство на възможности или в пространство на страх?
В пространство, което може да свързва или в пространство, което раздалечава и отделя?
В пространство за запълване или в простор за летене?
В пространство на отчуждение или в пространство на любов?”
― Любомир Розенщайн, ПЛАНЕТАТА НА ЩАСТИЕТО

“Пуснете вътрешното си слънце. Не го оставяйте да се влияе от времето навън. Утрин винаги идва: понякога мъглива, понякога облачна, понякога бурна или дъждовна, в този сезон - често и тъмна, но защо да е такава и вътре в теб, когато можеш да бъдеш повелителя на всяка слънчева система, на всяко ново събуждане и създател на изгреви, изгреви, изгреви, стига само да поискаш
това...”
― Любомир Розенщайн, ПЛАНЕТАТА НА ЩАСТИЕТО

“Човек е създаден за да бъде високо. Да бъде над облаците. В ниското може да има много примамливи неща. Не се хващайте.
Нищичко от тях не може да се сравни със свободата. Излезте от пашкулите. Не бъдете гъсеници. Просто летете. Толкова високо, колкото никога не сте смятали, че е възможно. На височината, за която сме предназначени.
Затова не са нужни самолети. Нужно е само да бъдеш себе си.”
― Любомир Розенщайн, ПЛАНЕТАТА НА ЩАСТИЕТО

“„Всяко самосъжаление е доброволен отказ от бъдеще: отказ от това сам да използваш своята енергия за да строиш сам живота си. Това, че досега е било трудно, не е причина за оплакване, а за удовлетворение, че си устоял на трудността и си още жив, и си силен. Това, че утре може да е трудно, не е повод за самосъжаление, а за концентрация, за вътрешно събиране на силите за да успееш да преодолееш и следващото изпитание. Всяка измината без хленч височина ни прави по-високи; всяко препятствие носи заряд от сила за преминаване на следващите препятствия. Най-хубаво, най-свободно, най-ведро се диша, когато изкачиш височината. Сам.”
― Любомир Розенщайн, Вътрешният лечител

“Отчаянието е дълбока и незарасваща рана. То води до неизбежно саморазрушение, колкото и успешно да съумяваш да маскираш външните белези и да разтегляш разпада си във времето.”
― Любомир Розенщайн, Вътрешният лечител

“Без контрол върху вътрешните си процеси, върху мисленето си, се отдалечаваш от себе си и се превръщаш в автомат, който механично пропилява ресурсите си за живот, времето си и онова, за което си тук.”
― Любомир Розенщайн, Вътрешният лечител

“Ние се променяме с всеки бит информация, който поемаме. Не е вярно, че можеш просто така да прекараш няколко часа пред телевизора вечер или в интернет - за почивка. Не е вярно, че новините по радиото в колата са само фон за да не чуваш мотора. Не е вярно, че празните разговори на маса, в които всеки се стреми да изпъкне с нещо споделено или с повече шум са само приятно прекарване на времето. Всяка информация оставя следите си в теб - разликата е само в това дали си даваш сметка затова или не.”
― Любомир Розенщайн, Вътрешният лечител

“Вината не е в теб.
Ако някой те обвинява, че ти си причината той да не се чувства щастлив - вината не е в теб. Не преживявай подобни обвинения, пусни ги просто да се разтворят във въздуха. Човек може да доставя радост на другите, но не като се опитва да поеме личната им отговорност за това как се чувстват във всеки момент - това е най-сигурният път към ада.”
― Любомир Розенщайн, Вътрешният лечител

“Не се сърди.
Не се сърди на никого, хората често не знаят какво да правят със страданието си, затова се опитват да го разтоварят на другите. Обиди, обвинения, злоба, завист, лоши думи, мразене, ненавист - коренът на всичко това е в непоносимото вътрешно страдание, в непоносимата вътрешна не-любов. Но и никой не заслужава да му се сърдиш, че не е бил научен да обича; запомни че злобата е израз на страдание и на него може да се отвърне със съ-страдание.”
― Любомир Розенщайн, Вътрешният лечител

“Приеми и прости.
Повечето човешки същества са слаби и водят живот, определен от външните обстоятелства. Това ги прави непредсказуеми в отношенията си към себе си и към другите. Каквото и да бушува във вътрешната им атмосфера, то е неподвластно на собствения им контрол моментно състояние на времето и няма смисъл да се сърдим на бурята, нито на студа, нито на дъжда... Всеки носи в себе си едно светло небе, умението да го откриваш в хората дори през най-тъмните облачни слоеве се нарича приемане и прощаване. Ако можеш и да им го покажеш, и когато никога не са го забелязвали - това вече се нарича любов.”
― Любомир Розенщайн, Вътрешният лечител

“Не търси там, където никога няма да намериш, защото просто не е там.
Ако търсиш спокойствие и не намираш, ако търсиш утешение и не намираш, ако търсиш щастие и не намираш, ако търсиш любов и не намираш - причината е не, че те не съществуват или не са достъпни за теб, а защото винаги досега си търсил само там, където няма да ги намериш, защото ги няма. Промени погледа си, вслушай се по-дълбоко в сърцето си, усмихни се. И всичко ще се промени. Всичко ще се подреди.”
― Любомир Розенщайн, Вътрешният лечител