Розовите очила на душата Quotes

“Страхът е съвършеното оръжие на властта. Той може да се простира от откровените заплахи на диктатурата до много по-изтънчените методи за натискане на спусъка на страха на така наречената демокрация. Няма нужда да разстрелваш хората и да ги изпращаш в лагери, когато можеш да ги парализираш пред телевизора...”
― Любомир Розенщайн, Розовите очила на душата

“Нашият живот има посока. Ние приличаме на планинската вода, която извира високо някъде от вечните ледове. Изворът не знае през какви точно препятствия ще мине там горе, откъде ще си проправи път, коя скала ще трябва да избиколи, кой камък ще се опита да отмести. Но в момента, в който се отделя от глетчера, водата вече има свой път и ще се опита да стигне до крайната си точка... ”
― Любомир Розенщайн, Розовите очила на душата

“ Ние се отличаваме от другите живи форми на тази планета по това, че имаме избор. Можем да се опитваме да разбием скалата с глава и да се учудваме защо не ни се удава - когато атакуваме въпреки посоката си. Можем да разбиваме стени с глава и да се чудим как така имаме сили - когато се движим в посоката си. ”
― Любомир Розенщайн, Розовите очила на душата

“Празното бъдеще поражда много апетити... Ако вие не знаете накъде да карате, все ще се намери някой да ви напътства. Най-често без изобщо да се интересува от вашата лична посока. Запълването на празното бъдеще на другия се е превърнало в най-печелившия бизнес. Вие си мислите, че избирате свободно, но празното бъдеще избира вместо вас...”
― Любомир Розенщайн, Розовите очила на душата

“„Лошото самочувствие не е нищо повече от лош навик”
― Любомир Розенщайн, Розовите очила на душата

“„Да бъдеш независим в начина, по който възприемаш света – това е единствената свобода, която никой не може да ти отнеме”
― Любомир Розенщайн, Розовите очила на душата

“Можем да живеем на автопилот. Но не си струва. На автопилот не се побеждава в състезанието. На автопилот най-много да оцелееш, изхвърлен отстрани на пистата, със замаяна глава върху тревата. Каската може да е помогнала, но не знаеш къде си, защото не си се научил навреме да определяш къде си във всеки един момент...”
― Любомир Розенщайн, Розовите очила на душата