“И щом дигнах взор над димящата кула на комина и призрачно блестящите дървени опори на платната, в очите ми из един път нахлу вълшебен зрак. Небето лъчезареше. То беше тъмно в сравнение със звездите, които трепкаха бели по него, но все пак — то лъчезареше; сякаш там кадифена завеса забулваше чудовищна светлина, сякаш искрометните звезди бяха само малки отвори и пролуки, през които проблясваше този неописуем зрак.”