“и ние - блудните синове и дъщери - хукваме, втурваме се презглава назад, надпреварваме се със сърцето си натам, където отдавна вече няма никой - твърде дълго растяхме, твърде дълго се учехме да отделяме зърното от плявата. Най-голямата болка е да не можеш да прегърнеш онези, които не са успели да те дочакат.”