“Никой от никого не се стесняваше; най-красивите момичета не се срамуваха да влязат под ръка със смолисточерен негър или тесноок китаец в най-близкия малък хотел – кой го беше грижа в Париж за тези едва по-късно разтръбени лозунги плашила, като раса, класа, произход? Можеше да ходиш, да разговаряш, да спиш с когото или с която ти се нрави и да не даваш пет пари за другите.”