“„Написах тези страници през 1996 година. Дните често са дъждовни. Нощта се спуска и така е по-добре… Тогава уличните лампи, витрините, кафенетата светват, вечерният въздух е по-свеж, контурите на нещата стават по-чисти, има задръствания на кръстовищата, хората изпълват улиците. И сред всичките тези светлини ми е трудно да повярвам, че се намирам в същия град, в който са живели Дора и родителите ѝ, както и баща ми, когато е бил двайсет години по-млад. Имам чувството, че съм единственият, който прави връзка между Париж от онези времена и днешния, че само аз си спомням всичките тези подробности. Понякога нишката изтънява и сякаш всеки момент ще се скъса, други вечери градът от миналото затрептява със смътните си отражения зад днешния.”