“Розалия прегърна момчето и отново се засмя. Знаеше, че така е редно, когато някой остане за първи път сам. Прегърнеш го и трябва да му олекне. Ако видиш, че не му става по-леко, тогава го цмокнеш по бузата, а той се захласне, че го е целунала монахиня. И разбира се, става му по-леко.”