“тропаме на вратите да ни отворят, да ни
пуснат да излезем, но онези отвъд не ни чуват и те
удрят по вратите да им отворим, да излязат
и когато се отвори, се натъкваме пак на себе си,
но не си обръщаме внимание и казваме: искаме да излезем.
а пък те: искаме да влезем, не взимайте вратата със себе си,
няма да има какво да отключим на излизане,
ще зейне празнотата в стената,
няма да има откъде да излезем.”