“Джуъл е застинал прав, с ръце на кръста, взира се в Анс. После отмества поглед. Очите му се запиляват над полето, лицето му още е каменно, сякаш друг човек говори за някакъв чужд кон, а той дори не слуша. После се изплюва бавно и изсъсква „Проклятие“, обръща се, отива при портата, отвързва коня и се изхвърля да го яхне. Животното вече е в движение, докато още го обкрачва, и преди да се е наместил, те препускат по пътя, сакаш по петите ги преследва Законът. Така изчезват от поглед, във вихър, който прилича на петнист циклон.”