“Реалността се различава от съня по това, че мисълта е напрегната. Мислите са онези безсмъртни, разтегливи атоми на света, звънтящи, трептящи струни, без начало и без край, снаряди, които се носят в космоса със скоростта на светлината като сперма на Извънземни. Заселват се в главите и се свързват помежду си в безкрайни вериги от отделни детайли, асоциации, аналогии. И всъщност не се знае как се свързват, какво ги държи заедно, какъв ред цари там и те самите не знаят това, на тях ред не им трябва, те по-скоро се промушват през него, за миг създават хубави, логични конфигурации, фантастични снежинки, подреждат се смешно в такава последователност, че да има причина, повод и някакво следствие, за да могат после внезапно да се разделят и унищожат, да прекъснат и се обърнат с главата надолу, за поемат напред, но завъртени в колело, в спирала, на зиг-заг или обратното - да изчезнат, да замрат, да изпаднат в сънно състояние, а после неочаквано да експлодират, да паднат като лавина. Може да се хванеш за някоя случайна, да я държиш като въженце на хвърчило, да се оставиш да те понесе или да я оставиш настрана, за да направиш място на други, още по-оплетени и натрапчиви. В реалността изглеждат подредени, подвеждат; сънят ги освобождава от тяхната привидност. През нощта правят лудории.”