“Малко след това чух дъжда. Звучеше като пращене на устройствата, които ни свързваха. Някак неестествено. Представям си какво сънуват хората тук, изсмя се жена ми. Първо, заспиват изумително лесно, а след това маршируват, свирят на барабани, отправят се нанякъде в стройни редици. Да, и аз се усмихнах, ритмични сънища. През деня са толкова неорганизирани, хората, имам предвид, че не е чудно защо нощта им е така структурирана.”