Другият сън

by Vladimir Poleganov, Владимир Полеганов, Rosen Dukov (Illustrator)

След погрешно набран номер млад мъж се озовава в непознат свят, който постепенно се запълва пред очите му със странни предмети и хора. Всяка следваща крачка се оказва непредвидима и води ту към ужаса от чуждото, ту към удивлението от него.

„Другият сън” е психологически роман, маскиран като фантастичен. Или истинско фантастично приключение, чиято крайна цел е връщането към познатата ни реалност. Какво се случва, когато поверим паметта и желанието си на технологиите? Ще можем ли да продължим да живеем в познатия ни свят? Ще открием ли нов? „Другият сън” е интимна история за времето, в което бъдещето неусетно е станало част от ежедневието, а невидимото непознато управлява всяка човешка дейност и разстоянията между съзнанията и сърцата изглеждат безкрайни.

Genres: Bulgarian Literature

168 pages, Paperback

Published October 28, 2016

About the author

Владимир Полеганов е писател, преводач и сценарист. Разказът му „Кладенецът“ печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“. През 2015 г. „Птиците“ е включен в антологията Best European Fiction на издателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в списанията „Следва“, „Море“, „Страница“ и „Granta България“, Drunken Boat, The Stinging Fly, както и в „Литературен вестник“.

Reviews

[Lyudmila Spasova · Rating 4 out of 5]

След телефонно обаждане на погрешен номер героят попада в друг свят.Този различен свят го всмуква все повече и след поредното пътуване в него, постепенно измества "реалния".
Трудно ми е да определя жанра на романа - научна фантастика/антиутопия с елементи на киберпънк, но в същината си една история за голяма любов, разположена времево може би някъде в далечното бъдеще.

Героят няма име, лице или възраст. Знаем само, че живее изолирано, никога не излиза от дома си, където работи дистанционно. Има контакт единствено с няколко семейни приятели, предимно приятели на жена му. Събират се през определени периоди от време и играят нещо като симулационни игри.
Семейството няма деца и това не им липсва. Домът им е smart; всеки ден умни машинки го почистват. Безименният герой не спи нощем. Сутрин жена му го намира неименно на дивана в хола.

В романа напълно отсъстват диалози и в края му разбираме защо такива са невъзможни и защо целият наратив е в първо лице единствено число. Изразът "жена ми каза/ казва" се повтаря прекалено често, така че все по-настойчиво се питаме защо. Като че ли той зависи за всичко от жена си и само пътуванията в другия свят са донякъде автономни. И дали другият свят не прилича по нещо на "този"? Героят го изследва отначало пипнешком, а после малко по-уверено, но опитите да го опише са неуспешни, защото в езика ни липсват думи за преживяванията там овъд, а също и защото "настоящият" свят е също толкова хлъзгав и съноподобен. Жена му го предупреждава за опастността да остане в другия свят, ако се задържи там твърде дълго, а той е изкушен да прекарва все повече време в него. Невъзможно е да разберем също какво точно работи жена му, дали разработва други светове чрез неизвестни технологии в мрежи? Можем само да гадаем, защото тя говори за работата си с неохота.

Идеята на романа ми допадна много, но като реализация той е прекалено дълъг и муден, предвид лутането в неяснота и догадки от началото почти до края.Четох го бавно, защото се чувствах объркана. Но краят си заслужаваше. Едва в последните няколко страници ще разберете какво сте прочели и то ще ви развълнува. Ако се решите да поемете на това не особено комфортно пътешествие, дочетете книгата! Иначе по-добре изобщо не го започвайте!

Възхитена съм от ерудицията на Владимир Полеганов и от смелостта му да изследва нови територии!

[Ani Artinyan · Rating 5 out of 5]

Иска ми се по-често да съм човек, който стои прав до прозореца и гледа тъмнината навън.

Този текст е концентрат от интелектуална наслада, оголила зъби - за широка усмивка или за яростна захапка, в зависимост от приемащите сетива. Но не, в жизнените системи на разказа не протича нито хумор, нито ярост. Авторът по-скоро обелва пласт след пласт от съзнанието на героя и убедително ни води през онези процепи, които не разбираме, за да се самосъхраним. Необяснимо пробуден спомен, например. Или моментна дисоциация на тукисегашния човек от втвърдената му идентичност.

За мен, един от най-фините мотиви е този за общуването и как то се изменя, проваля, залутва. Не поради баналните причини, а заради много по-очевидни такива: физическите (?) предопределености на средата не го допускат във форма, която да съвпадне със смисъла.

Друга наситена тема е не(раз)познаването на близък човек. С колко малко се задоволяваме, как фрагментарно знаем другите и бързо спираме да търсим повече и по-дълбоко. И тук, обаче, няма присъда: всичко е такова, каквото е.

Налага се да отбележа, че това далеч не са водещите конфликти в романа. Всъщност, той изобщо не носи усещане за конфликт или друг тип напрежение. Това са просто малка част от нещата, които галопираха спокойно сред съзнанието ми, докато четях.

[Елиана Личева · Rating 4 out of 5]

„Другият сън“ от Владимир Полеганов, изд. Колибри

Всеки фен на фантастиката в България знае името на Полеганов. Немалко съвременни фантастични произведения стигат до нас благодарение на неговите преводи, затова всъщност бях изненадана, че самият той има книга. Потопих се в „Другият сън“, без да се запознавам с анотацията или ревютата.

Още в първите си страници романът ни хвърля в пространствено-времеви континуум, който е толкова сюреалистичен, че се движи по ръба на реалността и съня, създавайки хипнотична и обезпокоителна атмосфера. Това е свят, белязан от неизвестност, технологична напредналост, нотки на апокалиптичност и безнадеждност – такъв, какъвто го познаваме от повечето фантастични произведения. Владимир Полеганов изгражда вселена, в която границите между миналото, настоящето и въображаемото се размиват, а героите са изгубени в лабиринта на собственото си съзнание.

Историята следва неназован разказвач, защото индивидуалността няма значение – времето е главният персонаж. Именно то отвежда героя в странен град, белязан от разруха и мистерия. Постепенно той осъзнава, че реалността, в която живее, не е стабилна – тя се променя, изтрива спомени и превръща хората в сенки на самите тях. Чрез впечатляващо изградени образи и емоционално въздействащи сцени Полеганов създава усещане за постоянно изместване, сякаш читателят сам се намира в сън, който заплашва да бъде погълнат от някакъв странен кошмар.

Бях изненадана колко поетичен и метафоричен е езикът на книгата. Той, също както и времето, придава на романа дълбочина и многопластовост. Темите за паметта, идентичността и изгубването на „аза“ са в центъра на разказа, а сюрреалистичният свят служи като ключ към неговото намиране. Философските размисли за човешката психика в технологично напреднал свят са изключително ценни и актуални.

„Другият сън“ е книга, която трудно бих препоръчала на всеки – тя изисква от читателя търпение и интерес към специфични теми, важни за научната фантастика. Но именно това я направи толкова впечатляваща за мен. Тя не просто разказва праволинейна история, а борави с времето и пространството, създава усещане за безвремие и поражда размисли за бъдещето на човека. Ако харесвате произведения, които разширяват границите на възприятието и предизвикват ума, тази книга със сигурност ще ви впечатли.

[Мартин Христов · Rating 4 out of 5]

Стилът на писане на Владимир Полеганов е увлекателен, ерудитски, дори когато буксува в безкрайно дълги, понякога объркани или подвеждащи синтактични структури. Неслучването, тоест случването на възможно най-ниска предавка на историята в „Другият сън“ неизменно поддържа читателския интерес и подтиква да продължаваш нататък и нататък. Въпреки това книгата определено е за читатели ентусиасти, средният книголюбител би я захвърлил след първите няколко (десетки, в най-добрия случай) страници. Признавам, авторът умее да пише, и то да пише пространно, обемно, да фантазира светове, след като от една крайно семпла история, можеща да се побере в няколко страници, максимум в обема на новела, е сътворил близо 170-страничен текст.

За мен най-забележително в романа е, че не открих в читателската си памет друг (световен или роден) образец на подобен тип писане, на подобна трактовка на пътуването в други светове и отвъдния живот. Може би писането в "Соларис" на Лем, но при Лем философският аспект на разглежданата проблематика винаги е на първо място, докато при Полеганов на първо място изпъква разказването.

[Temz · Rating 5 out of 5]

Това си беше значително приключение: да вървиш по бреговете на съзнанието, без да виждаш накъде отиваш. „Другият сън“ от Владимир Полеганов се оказа тресавище, което изяжда реалността, поглъща я и ражда един нов, фантастичен свят. http://knijno.blogspot.bg/2016/11/blo...

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

Мисловни и чужди светове
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

Няма т��чно определение за тази книга. Още в самото ѝ начало разбрах, че ще се сблъскам с коварната конструкция на текста, който нито веднъж не измести фокуса от първоначалната си устременост към неразхищение на пространство. Това цялостно блокче плътен текст ми създаде чисто технически проблеми при четене, но не и мисловни, както установих щом навлязох в същината му. Харесвам яснотата и прегледността, но не отказвам да се боря с по-особените конструкции. Смея да твърдя, че тук Полеганов е изключил възможността произведението му да попадне в неподходящи ръце – абсолютно всеки, разгърнал книгата, за да прецени дали ще му допадне, би констатирал това още от първите страници.„Другият сън“ („Колибри“, 2016) носи различна литературна концепция и е адски трудно да се определи жанрово, въпреки че се родее с фантастиката и дори напомня на експериментален психологически тест. Четенето е бавно и изисква търпение, това е сигурно. Е, накрая го преборих.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

[Gerry P. · Rating 5 out of 5]

Прекрасна книга! Дори след като си я завършил, историята ѝ продължава да те вълнува. Препоръчвам я!

http://lightless28.blogspot.bg/2017/0...

[Alexander Popov · Rating 5 out of 5]

Четвъртата звезда е на път да се превърне в нова и да прелее в пета. И като нищо да се случи, това е текст, който се развива в съзнанието и расте. Една от книгите на годината в България. Скоро и рецензия.

[Intery · Rating 4 out of 5]

Хареса ми състоянието, в което поставя съзнанието ти - да обръщаш внимание на всичко и да се чудиш тази печатна грешка или тази странна долна черта са ли грешки, или са част от текста? Вниманието ти да прелива от думите на страницата към нещо друго от живота ти толкова често, и да се връщаш да препрочиташ редове отново и отново. Да впрягаш всичката си ментална издръжливост да останеш в книгата.

Очаквах да няма развръзка и получих много повече от нея, отколкото се надявах.

[Teya Diya]

Disclaimer: Нищо не разбирам от този жанр, но харесвам такова писане - умно, но с удържано интелектуализиране.
“Другият сън” (все го наричам свят, Зигмунде) се оказа поредната книга експеримент за мен. Понякога избирам книга просто ей така.
Въпросите за края на природата и окончателната смърт ми бяха любопитни, както и ролята на Дора (О-А) като разказвач на истории (оцеляване през световете). Дано е жива.

[Vel · Rating 5 out of 5]

Бавна, опиваща проза, написана с внимание към всяко изречение. Фантастичен роман на идеите, не на жанровото клише. Пътешествие навътре в себе си.

[Бранимир Събев · Rating 2 out of 5]

Ударих 30-ина страници от книгата и се отказах. Този монолог тип "поток на съзнанието", съдържащ наполовина описания и наполовина размишления хич не е за мен.

[Vesselina Mandadjieva · Rating 3 out of 5]

Странна книга. Пътешествието отвъд. Хареса ми опашката, Мамо, пристанището, Оа. Озадачи ме липсата на чувства. Но ми допадна като цяло.

[Olga Klisurova · Rating 5 out of 5]

Не мислих да пиша за тази книга, не защото не ми хареса, напротив, а защото трудно мога да опиша усещането си от нея.
Първо ще споделя, че тя не се чете никак лесно и бързо, въпреки малкия си обем, и ако някой иска просто да убие наколко часа с леко четиво, изобщо да не посяга към нея. Ако все пак посегне, нека се подготви, че след нея няма да е същия.
Няма да разказвам книгата, нито сюжетът, доколкото има такъв. Приобщават книгата към фантастиката и бих могла да се съглася дотолкова, че историята се развива в недалечното бъдеще, но всичко останало си е чиста психология и вероятно това е нормално, защото Владимир Полеганов е психолог по образование.
Тази книга е книга, която поставя много въпроси, но не дава готови отговори. Тази книга, поне за мен, е книга, която ме накара да се замисля за Другостта, за Отчуждеността, за Лудостта, за Бягството, за Смъртта...За онези светове, реални или фантазни, които обитаваме или към които се стремим. Замислих се как всъщност разбираме кое е реално, как решаваме, че светът, в който сме е действителен? Дали лудостта е равна на смърт? Дали смъртта е преместване в друг свят? Дали другият свят го избираме ние или попадаме случайно там? Дали той трябва да е по-богат от реалния? Доколко е реална действителността и недействителна фантазията? Дали сънуването е умиране или пък умирането е сън?
Признавам, нямам отговор на нито един от тези въпроси, но както се казва – важното е да не спираш да се питаш, да търсиш и да намираш нови светове, други светове.

[Nikolay Alipiev · Rating 2 out of 5]

Идеята (поне това което разбрах) е интересна, но ми беше трудно да прочета книгата до края. Личи си, че авторът се е постарал с изграждането на сложно съставните изречения, за да изгради "другият свят". Те се добре структурирани и смислени, но на моменти имах чувството, че чета научен труд и сякаш на моменти повечето описания бяха просто пълнеж. Предполагам това и факта, че не съм навътре в жанра фантастика, повлияват на оценката ми. Като цяло книгата не е увлекателна за четене.
Прочетох тази книга и заради това, че е получила наградата на Хеликон. Гледайки, другите кандидати, ми е малко трудно да разбера избора на "Другият сън". Нека младите и кадърни автори получават подкрепа, но нека за това има други категории. Представям си една такава награда да оценява подобащо автори, които с годините са развили качествата си, идеите си, и са ги превърнали в качествени творби - такива които могат да бъдат пример за останалите. В този случай, една интересна и новаторска идея има нужда да бъде развита още, за да бъде достъпна за повече читатели, и за да не остане, във времето, само с една награда.

[Alexander Marinov · Rating 1 out of 5]

Ужас!

[Mimeto · Rating 3 out of 5]

Имам доста смесени усещания към тази книга.
Изключително трудна за четене, стилистически е направена като постоянно течаща мисъл на героя, който говори през цялото време в първо лице.
Въпреки, че има много малко диалози, не бяха отделени като такива, а просто като част от текста и то под формата на съобщителни изречения.

Въпреки, че е едва 167 страници, не се чете лесно, т.к. четивото е доста скопено от към емоция.
Героят Алек живее някъде в бъдещето, където развитието на технологиите е заляло обществото и това, което разбираме от героя е, че той живее доста изолирано.
Определено си представих доста технологичен свят, залят от технологични решения, студени сгради и доста роботизирани хора, въпреки, че второстепенните герои не дават пълна картина, а просто загатват.

През по - голямата част от времето бях объркана какво му е на героя.
Първо помислих, че може да е робот, после реших, че е човек с психични отклонения и всичко, което обяснява е плод на отклонение на мозъка му, накрая реших, че просто е на тежки наркотици.
Героят е доста обстоятелствен, описва заобикалящия го свят, но не загатва емоционално какво усеща, а просто го съобщава... прочетете я до края, за да разберете защо.

Какво става с героя ще разберете в последните 25 страници.

[Петър Атанасов · Rating 4 out of 5]

„Другият сън“ на Владимир Полеганов не е роман за всекиго, нито пък е роман, който всеки би могъл да седне и да напише. Определено трябва да сте напреднали в четенето, както и да се интересувате поне малко от психология, за да ви хареса. Изисква умствени усилия и ще ви провокира към размисъл, но няма да ви разкаже нормална история, да не кажем, че такава има много малко. Не можах да потъна в разказа и да се идентифицирам с героя, емоционалният заряд за мен е по-малък, отколкото при други читатели, но определено се възхищавам на ерудицията и амбицията на автора, както и на „Колибри“, че са издали нещо толкова нестандартно, и то от българин. Спокойно мога да кажа, че нивото на Полеганов е световно и, макар да не виждам голям потенциал за пазарна реализация сред масовите читатели (много от тях сигурно биха го намерили за префърцунен и скучен), със сигурност заслужава да бъде прочетен от високоинтелигентните и търсещите нещо различно читатели, където и да живеят и на какъвто и език да говорят.

Цялото ревю на http://scifi.bg/?p=44002

[Tina Doncheva · Rating 3 out of 5]

Колкото объркана, толкова и логична. На пръв път изглежда без смисъл, но в един момент читателят се потапя дотолкова, че световете започват да се размиват. И съзнанието започва да си играе с нас. 3.5 от мен. За оригиналността и заради провокацията.

[Hrisis · Rating 4 out of 5]

Трудна за четене книга, но те предизвиква да се замислиш по определени теми. Определено не е за всеки и не е за всяко време.

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Модерната литература е странен звяр – харесва се на всеки, или всеки не я харесва. А понякога и двете са едновременно верни. Моят ум често работи на съвършено различни от обичайното честоти и не открива красотата там, където е широко прокламирана като видима, достъпна и упойваща съвременния мозък. И затова се старая кротичко да се лимитирам до локвичките и блатата, които познавам, без да претендирам за познания по висша модерна океанска литература. С което се превръщам в необоротен и доста тясно профилиран блогър, на който никой никога не му предлага по една торба пари за положителни ревюта. Не, че познавам и един блогър на който да са му предложили и 2 лева, но градските легенди ни държат мотивирани в мечтата ни да бъдем някога нещо подобно на професионални читатели, нали.

И сега ще се опитам да зазвуча като нещо доста противоположно на обичайния примитивен профан или кокошка в чизми, опитваща се да кълве букви, докато си мечтае за кариера в KFC, както обикновено ми се случва щом изляза от зоната си на комфорт. Защото Другият сън е модерен роман, сложна структура, не особено леко позициониран текст, като блок от странен по твърдостта си камък, с гравирани повече от непознати символи по повърхността му, четими само с ниво на сетивност от свръхчувствителност нагоре. Историята е вдъхновяващо различна, наполовина изключителен по мащаба си фантастичен роман за вселените вътре и около нас, достъпни само на една мисъл разстояние, и наполовина фикция на личността, пътуване в тъмните кътчета на душата, затворени зад дебели врати от сюрреализъм, криещи есенцията на творческата лудост и способност за виждане на допълнителни измерения в привидно плътната и уж стабилна реалност.

Нишките се преплитат, сюжетите се омотават около времето и понятието за тук и там. Един мъж живее два живота, но въпреки очевидната фантастичност на втория, не може с лесна ръка същият да се определи като фикционен или допълващ истинския. Въобще думата истина тук не работи напълно в условия на изтънели до почти техническа невъзможност воали между вероятностите. Поради някакви вероятно разбираеми само за мен причини, онзи другият сън на реалността, който ни изглежда горе-долу обективно малко по-нереалистичен, ми напомни като фантазия от Малкия Принц – някак разбираема, логична, криеща под думите онази истина, която ще осъзнаем след време. Реалността си е уж нормална по характер, но ако живеете във вселена на объркана материя и неприложими антифизични закони, вероятно сънищата ви щяха да са подредени, суховати и тихи. Като днес и сега. Животът е странно нещо, когато го живее някой друг.

Интелигентно писане, замислящи идеи, модернизъм и дъх на диаболичност. Е, последното може да го забелязвам, понеже познавам Владо и търся подсказки от добрата мила ноарност във всеки негов текст, като съживяване на стар, топъл и умен дух, който буди фантазията, но не задължително я убива в порой от кръв и детайлно описана жестокост. Един попораснал Малък Принц, живеещ паралелно и отдалечено, търсейки логиката вероятно на една цяла вселена. А може би вие ще видите нещо друго, калейдоскопите често провокират спомени и позабравени идеи, които може и да не са наши. Сложността е добро нещо, просто се опитвайте да вярвате в не съвсем лесно обяснимото.

[Stoyan Nenov · Rating 4 out of 5]

Дълбок и силен!