“Морето, което в далечината сякаш беше стихнало и гладко, все повече се пригаждаше с багри и форми към тържествения вид на облаците, на небето и бреговете и там, където необятната морска шир се смесваше с хоризонта и изчезваше в безкрая, то изглеждаше достъпно и не по-малко масивно от ивицата на разгърнатия бряг. Така ефирните облаци, течното море и твърдата суша, променяйки за себе си основните си свойства, вървяха един към друг за среща и прегръдка.”