“И тази замечтаност става все по-силна – чувства я като благо, упойващо насилие, което го освобождава от всичко у него и около него, но го покорява изцяло на себе си, след това се превръща в странна игра, променя отношения та в света, който го обкръжава, и силите и измеренията на собственото му тяло. Какво е близо, а какво – далеч? Кое е ефирно, кое е течно, а кое е твърдо? Какво е той, онзи довчерашният, а каки са тези красоти и радости, които все повече го изпълват отвътре и обкръжават отвън? В моменти, когато играта е във вихъра си, това трудно може да се разбере.”