“Какви ги говоря! Боже, холандецо! В живота не ми пука, но насън е жестоко, миличък Винсент! Сънищата ми са пропаст, в която всеки път падам, вкопчена в голото тяло на някой мъж. Отблизо виждам лицето му, разкривено от похот, чувам ръмженето му, страховито от похот, чувам мръснишките му думи… О, Винсент… какво знаеш ти! Изобщо не вярвай на нафуканите ми приказки! Откак заживях с тебе, неспокойно ми стана, несигурно. Защо ме вадиш от равновесие с тъпите си проповеди? Виж, разплаках се даже!”