“В същността. Очите притварят клепачите си и в съня на Мария нахлува златист мрак. Внезапно като през чист екран преминава фигурата на дете. Момиченце. Поспира, извръща глава и гледа със същите непосилни очи. Мълчи. Неочаквано поставя малката си длан на гърдите отляво и се усмихва. Прави нежни трептящи движения с пръсти. На Мария й прималява от любов. Дете в съня й. Една малка богиня, от утробата на знаещия й поглед след малко ще се родя. Ще се родя невинна. Ще се родим невинни.”