“Целият град не е нищо повече от гигантски аквариум за човеци, които се мятат в мрежите на светлините като риби на сухо – въвлечени в ефирните заграждения на живота без изричното им съгласие. Като обитателите на аквариум, като делфините в делфинариум, като конете в цирк, като лъвовете в клетка… Сред пищни луминесцентни светлини. Под ефирен прозрачен похлупак. През който някой невидим ни наблюдава. Иззад стъклото. Се забавлява. Може би експериментира. Забавлява се стъклото иззад. Може невидим би някой през наблюдава който. Има дълбоки черни очи. Опитва се да ни опитоми. Да ни дресира. Да ни направлява. Да ни манипулира. Може би дори да ни обича – почти като Бог.”