“Бъдещата моя слава не е за мене, тя е за самата себе си, употребила е дарбата ми, ръката ми, боите ми, живота ми, тежкия ми характер, лудостта ми… ухото ми дори. Употребила ме е, защото славата е, за да употребява безмилостно. Майната є на славата. Прилича на хагска проститутка. Винаги стои с разтворени крака, обожава да я чукат отвсякъде. Затова важен е само този миг. Безславен, малък, в ъгъла с прозрачния абсент на дъното на чашата, с последните капки, които блещукат като зелени звезди. Всичко друго е преди. Животът е винаги преди.”