“Куфарите на Барух бяха в антрето. Там бяха и обувките и палтата. За да стигне дотам, Арон Барух трябваше да мине покрай войника. Минавайки, той всеки път и с ръка, и с рамо, и с усмивка, и с походка се извиняваше, че пречи.
Това не беше подмазване.
Това беше потребност да се установи поне някакъв контакт с нещо непонятно и страшно, което изтръгва хората от земята и може да им стори всякакво зло, да се открие в това нещо душата - дори тя да е зла, но да е душа - да се изнамери поне нещо подобно на каквото и да било, известно на човека в областта на живия свят.”