“От очите на майка му се търкалят ледени топчета. Не бях виновна, внезапно прекъсва свещеника. Случи се без мен. Той не трябваше да тръгва по стъпките им. Черни стъпки в белия сняг. Сърцето му. Болното му сърце. Разширено. Нищо кой знае какво не бе станало – щом аз не бях виновна, а други, нас какво ни интересува. Просто гевречетата изгоряха. Черни гевречета, бял сняг. Колкото по-черни са гевречетата, толкова по-бял е снегът.”