“Денят бе блед, а момчето – още по-бледо: юноша по неволя, обветрен, принуден да живее, но мек и нерешителен, сякаш някаква болка го правеше още по-невръстен, за разлика от нея, която се държеше нападателно. Каквито бяха неоформени, за тях всичко беше възможно и даже понякога си разменяха качествата: тя се проявяваше като мъж, а той – с почти недостойна женска благост.”