“Тук ликуваше светлината. Беше заслепително, умопомрачително от щастието, което извираше от платната. Почувства, че сърцето му бие до пръсване, черепът му сякаш пропука по шевовете и увеличи размера си. Мамка му, мога да умра от апоплектичен удар! Тръгна като зашеметен покрай стените. Дега – някакви странни балерини в синьо, червено, жълто. Само основните цветове. Ярки и празнични въпреки умората в глезените на жените. Танцът е в невидимите трептения на светлината. Моне. Искрящо лято, неудържима светлина, изумруденозелено, блажени треви, плътен наситен колорит. Съвместеното несъвместимо. Мане. Основните цветове и при него са чисти, но вече докоснати един с друг в линията на преливане. Сливат се, без да се разграничават, но и без да натрапват съставния цвят. Сисле. Писаро. Навсякъде – въздух, лекота, щастие. Платната трептят, трепери и въздухът в залата. О, Боже!Ти, който искриш, сам зашеметен от светлината, която си! О, Боже!”